Saturday, April 25, 2009

Срамни дни

Точно на 20 април, рожденния ден на Адолф Хитлер, в Пазарджик на комин в града бе развято нацисткото знаме със зловещата свастика. В цялата страна се появиха фашистки символи и вестниците алармираха за мащаба на това явление. Има нещо зловещо във факта, че млади момчета могат да намерят вдъхновение за себе си в толкова порочна и зла идеология като фашизма. 
Но всъщност защо трябва да ни изненадва този факт? Фашизмът в България има висша политическа подкрепа. Няма как иначе да си обясним позорното действие на българския парламент, който отказа да признае партизаните и ятаците за ветерани от войната. Това по същество е легитимация на българския фашизъм. И нека не ни учудва, ако свастиките по стените на синагогите стават все повече, а разветите знамена със свастики - всекидневие. Това ако не е висша политическа подкрепа за едни от най-срамните страници на българската история! Парламентарните групи, които отказаха да подкрепят проектозакона на левицата, станаха съюзници на Хитлер. Това е тъжният, но срамен факт, за който не бива да бъдем слепи. 
България има проблем със своята история. Защото политическите ценности деградираха по невероятен начин. Фашистите получиха легитимност едва ли не на герои, а истинските герои мизерстват с пенсиите, а тяхната държава дори не иска да признае подвига им. Става въпрос за 95 лева за около 2500 души. Това са добавките към пенсиите на тези хора, които бяха европейци много преди всички останали. За пореден път обаче те получават шамар, вместо поощрение. "Нещо лошо дебне по този път", бе заглавието на един разказ на Стивън Кинг. Гласуването в парламента наистина е път към нещо лошо. Нашето минало е проблем, защото никой не иска да поеме отговорност за престъпленията на българския фашизъм. Днес някои дори отричат, че го е имало. На този фон повече от цинично звучат призивите на разни десни политолози за преоценка на нашата история. България се нуждае от такава преоценка. Но тя трябва да започне от светая светих на проблемите - виновното минало и позицията ни в света по време на Втората световна война. Оттам тръгва всичко. Онези младежи, които се вдигнаха срещу фашистите у нас, не заслужават съдбата днес ехидно да бъдат тъпкани от шепичка самозабравили се депутати, които да се отнасят пренебрежително към тях. Реваншизмът е българският демон. Трябва обаче да сме внимателни с демоните, защото един път пуснати, те не могат да бъдат прибрани обратно. Знамената със свастиката се свалят, но това няма да ни реши проблема с болестта на обществото. Жалко е, че хората, които се бориха с нацизма, доживяха да видят нещата, които се случват в България.

No comments: