"А на войне, как на войне, Патроны, водка, махорка - в цене." Нещо такова пееха ЛЮБЕ в песента си "Комбат". Руснаците ги бива във военната поезия. Успяват драматично да пресъздадат военната атмосфера - там, където куршумите свистят като метални оси, димът от гранати люти в очите, ранените крещят, а всеки стреля накъдето му падне, защото да не стреляш на война най-вероятно означава, че тотално си се спекъл от страх. Руснаците, пак ще повторя ги бива да пресъздават това чувство в поезията - а на войне как на войне...
На война като на война на френски май звучеше a la guerre comme a la guerre, само че на мен на френски фразата винаги ми звучи абсурдно. Това е и особената прелест на руския - дори и баналните мъдрости на руски звучат велико. Ето защо ми се иска Бойко Борисов да владееше руски, за да можеше на този величествен език да изрази своето недоволство от българското правителство докато се намира в Москва. "София е като Сталинград. Обградени сме от правителството, които искат да направят София гето", изпъшка Борисов и показа страдалчески рани на ветеран от войната. Език мой-враг мой. Тук май по-скоро е историйо - враг мой. Вън от политическата метафора, която е глупава, историческата такава е зловеща. Защото нека да припомним - обсадата на Сталинград е осъществена от руснаците, който държат в обсада фелдмаршал фон Паулус. С други думи Бойко Борисов се сравнява с нацист във Втората световна война, а нека да припомним, че в край на тази баталия нацистите яко духаха супата. Но военният речник въведен в Москва от кмета чертае изцяло нови политически пространства. Утре кметът с позата на ветеран от Виетнам (насладете се на римата!) може да сподели със света, че правителството е като атомната бомба над Хирошима и добре, че софиянци са като хлебарки, за да оцелеят от това отровно лъчение. Колко хубаво ще звучи! Или пък неформалният лидер на ГЕРБ и професионален оплювач на държавата си може да сравни кабинета с обсадата при делтата на река Меконг, а той да се представи в ролята на някой заблуден американски войник, който не знае какво да прави със своето пушкало М-16. Възможностите на фронтовата лексика отварят невероятно поле за политически фриволности. Но щяха да звучат доста по-мъдро, ако ги беше споделил на руски. А пък и в тях щеше да има поезия:
Да, война, война, война...
Дурная тётка, стерва она!
Това няма да го превеждам, за да пощадим сърцата на младите читатели. Бойко Борисов обаче влезе във военният капан, точно както навремето фон Паулус го е направил. И ни заля със задгранични откровения. На български език. Неговият основен враг. Гранати избухват, самолети горят, Бойко Борисов говори. И с това отдалеч наподобява японско камикадзе, защото всяка негова дума избухва обратно в лицето му. Ех, ЛЮБЕ, ЛЮБЕ, защо ви трябваше да пишете военни песни, просто трябваше да преведе на руски изказванията на Борисов... батяня, батяня-комбат....
Пишещият тези редове, настроен злобно и подозрително към целия свят, особено се изкефи от друга част от милитаристичната лексика на кмета. В пристъп на военно мечтание Борисов сподели с развълнуваните руснаци, че София никога не е била толкова чиста. Възторг нахлу в душата на автора на тези думи. Той скочи от мястото си и се приближи до прозореца, за да се наслади на безбрежната чистота на софийския пейзаж. Навън вятърът радостно подмяташе найлонови торбички, живопосни огризки се разлагаха по улиците с упоителна миризма, хартии се размятаха по тротоарите като интелектуалци в заведение, искряща кал сияеше по улиците, кофите за боклук поетично и лекокрило бяха преобърнати, а край тях радостни плъхове се наслаждаваха на живота, докато преследваха бързоноги хлебарки, които пируваха с разложените храни... Сърцето на вашият военен хроникьор се изпълни с осъзната радост от живота и с благодарности към фронтовия Генерал....На хората има трябваха няколко войни да си съсипят държавите, а на София й бяха необходими единствено 4 години управление на Бойко Борисов....
No comments:
Post a Comment