(Бойко Борисов и Емил Лещански в света в който нещата стачкуват)
От шест месеца насам светът се усложни по невероятен начин. Обясненията за него спряха да работят, а това е събитие сравнимо с избухването на свръхнова звезда или с отклоняването на земята от нейната орбита. Бодрияр наричаше тази ситуация „стачката на нещата”. Само че той се бе опитал да опише света след края на тоталитарните режими, когато нашата планета шеметно нахлу в епохата на телевизионните знаци, на иконичните образи, на политиците-шоумени, на изместването на реалността в полза на въображаемите симулации на живот. И ако можем да опишем онези велики дни като някакво своеобразно презареждане на шоуто и на минаването на живота в състояние на видеоклип – толкова скоростен, монтиран и нагласен, то днешната ситуация – когато Нещата наистина стачкуват – вече ни задава хоризонтът на един съвършено различен свят. Не е ясно дали той ще бъде по-добър, но ще бъде различен.
В момента обаче така или иначе нито едно от политическите обяснения на света вече не работи. Социализмът потъна в историята на лозунгите. Капитализмът се срути в бездната на невижданата алчност. В политиката този период е нещо като американския празник Вси Светии – границите между реалностите изтъняват и в нашия свят идват демоните и чудовищата, защото това е единственото време в което могат да бродят по земята. В политиката когато настъпи времето на необяснимият свят идват крайните. Това е тяхната епоха. Обясненията на крайните никога не фалират, а рецептите им винаги са едни и същи. В този смисъл крайните никога не могат да усетят тежестта на колебанието, защото светът, който обитават не се е променил по никакъв начин. Дали това ще са крайнодесните или крайнолевите няма никакво значение. Когато политическите обяснения стачкуват – крайностите започват да живеят в свои води.
Когато светът е във вакуум лудите виждат в това знак за всички конспирации, които са халюцинирали през годините. Необясненият свят е проблематичен, защото означава, че свят на практика няма. Беше ми забавно да чета репортажите и новините от последната среща на Г-20, която премина при засилени мерки за сигурност и охрана непозната досега дори и за такъв висш форум. Странно е да видиш 20 държавни глави, които трябва наново да измислят своите държави и да предложат политически обяснения за ежедневните неща. В обяснения свят хората мразят политиката, защото я подозират че им поднася изкуствени отговори. В необясненият свят хората също мразят политиката, но защото подсъзнателно чувстват нейната липса. Това е отговорът днес – политика няма, защото трябва да бъде сътворявана отново. Правилата не работят, обясненията стачкуват, парите се топят, а кризата действа като развилнял се полтъргайст-непукист...
И така този развълнуван предговор ни сложи като красиво потапяне в сложния свят на Бойко Борисов. Днес вече разсъждавам за света по друг начин, след като схемите, клишетата, празните думи и разлетелите се фрази, изгубиха своят собствен живот. Бойко Борисов не е заплаха сам по себе си. През цялото време той е бил симптом за това, което предстои да се случва със света. Понеже той никога не е бил в състояние да обясни политическа визия, през цялото време ни говори за конспирация. Подмяната не е толкова очевидна. Конспирацията също като политическите идеи обяснява света, но го прави по идиотски начин. Обаче обяснението е чуваемо. На фона на усложнения свят, тя дава лесни отговори. Бойко Борисов е Господарят на лесните отговори в Света, който става все по-сложен. Може би това, което той притежава не е харизма, а просто конспиративна креативност. Ето пак чухме от него прекрасен сюжет, изкопиран все едно от средностатистически кабеларски екшън. БСП и ДПС искали да го ликвидират, а после да обвинят Сретен Йосич. Красиво завързан сюжет, изненадващ обрат, конспирацията може да бъде изящно изкуство, особено в ръцете на майстор.
Във времена на криза виреят шарлатаните. Ама тези истинските такива. Едно време същите са продавали божи мазила срещу брадавици, лекове за нещастна любов, цярове срещу чума, амулети за магия, муски за щастие, талисмани и разни други джаджи. Когато хората загубят ориентири, когато нещата стачкуват, такива хора изпълзяват от социалните подземия и поемат организаторските функции. Просто обществото трябва да се крепи на нещо, а в нашия случай - когато няма политика, тя се замества от конспирация. Стачката на смисъла може да продължи много дълго. В този ред на мисли, опасявам се, че Бойко Борисов може да е по-трайно явление, отколкото смятаме. Не самият той, а символът, който представлява. Аз лично откривам връзка между две фигури, които парадоксално не си приличат изобщо – Бойко Борисов и Емил Лещански. Двамата представляват обобщен фалит на обясненията за света. Единият вижда земетресения, другият своето убийство. Единият мрачно казва, че е казал Хасково, а то е ударило Афганистан, другият като шаман твърди, че ако не е правителството София щеше да е рай. Лещански се обяви за стар и болен човек, Бойко Б. Сподели, че се опасява за живота си. Двамата – астрологът и кметът – са обобщение на нашият български свят. В морето на стачката на нещата, България е като стъклена топка метната през космоса – само можем да се досещаме какво става в голямата реалност, защото сме склонни да мислим, че вън от топката може и да няма нищо.
Лещански и Бойко Борисов са и антиполитически близнаци. Те унищожават политиката с мистично-конспиративния речник. Лещански също се обяви за жертва на конспирация. В българския сложен свят винаги е така. Никой никога не е отговорен за своите действия. Срещу него винаги има демонични сили. В този смисъл Бойко Борисов трябва да определяме като политическият Лещански. Той чертае своята звездна карта и дава обяснения, които да свършат работа и на най-малките деца... Добре дошли в сложния свят. Тук властват Бойко Б. и Емил Лещански. А отвъд тях зее вакуум, който не може да бъде запълнен.
Аз определено слагам Бойко Борисов сред крайните. Той не е нито ляв, нито десен. Той няма форма, защото конспирацията е негова форма. Дори въображението му не стига да измисли различно убийство, а винаги е едно и също. Досадно и тягостно. Конспирацията е крайна, защото е упорита и досадна. Тя се повтаря като изтъркана плоча или като американска сапунка. Светът се е разхвърчал на части, а конспирацията ги събира в едно. Зловещо е.
Предстои ни да живеем в различен свят. Само това е сигурно. Аз знам едно. Всяко начало е добро, защото представлява върховен избор – можеш да избереш добро или лошо. Това е единственият сигурен избор в този несигурен свят. Добро или лошо. Това са ясни категории, назевисимо какво разправят. Знам и друго. Човек дължи на себе си, ей така, заради смисъла от живота, един път да направи правилният избор. Не повече. Само един път. Този избор може да се окаже епохално важен. И правилният избор винаги е – да скрепиш света отново, да го създадеш от нищото, но с истинските обяснения. Когато отново създадем своят свят и възкресим своите утопии, Бойко Борисов/Емил Лещански сами ще потънат в мрака... Нека последното да ви звучи малко литературно. Ако ви звучи така, значи още има шанс за малко политическа романтика по земята. Дори и когато светът е сложен. Май всъщност тя основно се появява само тогава...
No comments:
Post a Comment