Политическа партия ГЕРБ остана вярна на стила си да ни поднася политически пируети и да пуска димки. Така след вчерашното обявяване на листата за евродепутати най-голям интерес предизвика името, поставено под номер 4 - това на брата на бившия президент Петър Стоянов - Емил Стоянов.
Живеем в епохата на политическите лупинги, но под напора на историята не може да не си припомним, че Емил Стоянов бе в първите редици на запалените седесари, а неговата телевизия "Европа" на моменти в онова славно синьо минало наподобяваше по-скоро на медиен продукт от романа "1984" на Оруел, отколкото на нещо, сътворено в модерната епоха. Нека това не звучи като критика, защото не е.
Историята не може да се пренапише и заради това днес ни е останало единствено тъжно да наблюдаваме превъплъщенията на фигурите на онова, което славно се наричаше СДС в миналото. В този смисъл мигрирането на Емил Стоянов към герберските партийни полета е силно показателно за ветровете, които духат в дясното пространство. Президентският брат не е бил фигура в центъра на общественото внимание, но при всяко разместване на пластовете именно фигури като него от трето и четвърто ниво виждат шанса си да изплуват на върховете на опияняващата власт. Симптоматично обаче е, че Стоянов (дали вече не е удачно да ги наричаме "Кланът Стоянови"?) не потърси като път за реализацията си СДС и неговите негостоприемни мъртви вълнения, а си хареса генералската партия като трамплин. Това може да бъде разчетено като окончателна диагноза за политическия фалит на СДС, след като знаково братът на бивш държавен глава напуска кораба.
Но може да бъде разгледано и в контекста на мизерията на българската политика днес. За повечето хора с апетити към властта и с претенции към еврохоризонтите очевидно не представлява никакъв проблем да прескочат от партия в партия, от идеология в идеология, да разменят себе си срещу идеален пост в безвремието на парламента в Брюксел.
Нека да погледнем ситуацията и от друг ъгъл. Емил Стоянов, както и всички останали евродепутати от ГЕРБ, днес са се настанили на върха на вълната и вече се изживяват предварително като победители. Историята обича да се гаври с това чувство за защитеност. Но гербаджиите тепърва ще трябва да се справят с него.
Жал ми е обаче за всички седесари, които ще си пускат телевизия "Европа" тези дни. Нека не се учудват, ако образът на Бойко Борисов ги преследва навсякъде - като чудовище от филм на ужасите. Защото няма да е чудно, ако това е част от сделката. Защото сделка вероятно има. Попитайте се и друго. За кого ще гласува Петър Стоянов? Отговорът може да не се хареса на доста хора.
No comments:
Post a Comment