Когато някой вади призраци от миналото като аргумент в предизборна политическа битка, това винаги е симптом за партийна или идейна криза. В това състояние изпаднаха десните съветници в София, които вчера гласуваха скандално решение да се постави паметна плоча на Богдан Филов в столицата, както и на негово име да бъде кръстена улица. Логиката на подобен исторически реваншизъм е неразбираема и дори противна. Богдан Филов е сред най-противоречивите фигури в българската история и ако приемем, че раят и адът съществуват, то той почти със сигурност е в огъня.
Безсилието на десницата в София си личи по нейното внезапно присещане за историята. И опитите й по чудотворен начин да се върне в началото на прехода. Защото в крайна сметка от 1990 година насам те имаха хиляди начини, по които да направят дори паметник на Филов, ако желаеха. Но идеята им, поднесена точно в този момент, вече ясно издава предизборни страсти и цели. Да не говорим, че мотивите, с които се заиграват с Филов, може да се обърнат срещу тях. Защото, ако сме толкова загрижени за историята, нека да кръстим улици отново на Георги Димитров или на Антон Югов например. Завръщането в миналото трябва да се осъществява като равносметка, а не като желание за реванш. Защото веднъж като събудиш призраците, трудно е да ги приспиш отново.
No comments:
Post a Comment