Там, където съм отраснал си имахме една квартална луда. Знам, че днес не е прието за тези хора да се говори така, но така или иначе с тийнейджърския си език ние в никакъв случай не сме я наричали с политически коректни имена. Тази луда жена беше нещо като местна забележителност заради целия спектакъл, който изнасяше. Заедно с майка си (майка й беше уморена, разбита и преждевременно грохнала) тя обикаляше квартала, но най-накрая спираше пред уличен телефон с фонокарта, слягаше там някакво картонче и започваше да води дълъг и шумен разговор с въображаемите си любовници. Тези разговори бяха драматични и пискливи. Тя винаги ги обвиняваше, че не са й верни, че са гледали с похот други жени, жалостиво ги питаше дали страстта им към нея вече е отминала, но после с италианско кресчендо отново се нахвърляше срещу тях и ги кълнеше до девето коляно, проклинаше ги с упорита страст, а телефонната слушалка в ръката й трепереше. Този спектакъл на лудата жена с въображаемите любовници се повтаряше ден след ден и постепенно всички хлапетии бяхме изучили ключовите й реплики и можехме почти със сигурност да познаем как ще се развие поредният сапунен сюжет. Така е, когато любовниците ти са измислени винаги е драматично...
С отчаяна упоритост това, което се случва около СДС от два месеца насам ме връща отново и отново в детските години. Сценарият около тази партия и нейният проект съвместо с ДСБ помпозно наречен „Синята коалиция” може да бъде разказан и като поредица от шизофренични симптоми. Кратка справка в интернет веднага изкарва пред нас четирите основни симптома на човека (в случая на партията попаднала в лабиринта на шизофренията) - заблуди или халюцинации, липса на мотивация, социално оттегляне, нарушение на мисълта.
И така сега нека вече да видим и самата анамнеза. СДС си има млад лидер – Мартин Димитров, но всъщност се оказва, че няма такъв. Съдът постановява, че Димитров е нелегитимен, а уставните саги при седесарите траят по-дълго от ледена епоха. Тогава нелегитимният лидер излиза пред телевизионните зрители и с блеснал поглед обвинява за юридическият миш-маш не себе си, не собствените си юристи, а основно ДПС и БСП. Миналата седмица дори в пристъп на медийно саморазкриване и разголване същият лидер съвсем сериозно сподели, че депутати на Доган ходели при него, за да му споделят, че ще му вчернят живота. Тук толкова умела са вплетени поредица от заблуди и социално оттегляне, че ако съществуваше професия „политически психатър” нейните представители щяха да получат сърцебиене от радост. Парадкосално е, но лидерското битие на Димитров бе вчернено, не от някой депесар, не от някой буйстващ социалист, а от предишният председател на СДС Пламен Юруков, който реши самостоятелно да подаде документи за регистрация на синята партия в ЦИК. И то без ДСБ. С мотива, че не иска да дава скъпоценното трибуквие на демокрацията (в ранните години то бе превеждано понякога ехидно и като Стани Да Седна) в ръцете на Костов. Тогава вече стана страшно. Защото Мартин Димитров напълно напусна нормалната политическа логика и се приближи да класическото сталинско разбиране за политическо действие „Има човек – има проблем”. На бърза ръка, докато цяла България почиваше Националният съвет на СДС изключи Пламен Юруков, изключи бившият главен секретар Пламен Радонов и още четирима депутати. След това лидерът, който всъщност все още не е лидер, Мартин Димитров с железен глас заповяда на Централната избирателна комисия дори и да не си помисля да регистрира СДС самостоятелно.
Точно тук вече синята партия ми заприличва на онази луда квартална женица, която не спираше да звъни на своите измислени любовници. Защото разпадът в онова, което наричаме лъжливо днес класическа десница не може да бъде овладян. И това кара Мартин Димитров да заема пространството, обитавано преди него от Йоло Денев и редица други майстори на конспиративната мисъл. Йоло Денев вееше конска опашка и казваше, че е жрец на Тангра. Мартин Димитров бърше очилата си и твърди, че неговата партия е последната преграда преди това комунистите и депесарите като дива орда да нахлуят още един мандат в управлението. И определено не вижда, че е изпаднал в смешната позиция на човек да обяснява свят, който вече отдавна го няма.
„Всяко безумие има своята логика”, мъдро бе споделил преди много години със света Шекспир. Логиката на Мартин Димитров и на СДС е лесно обяснима. Те просто подменят говоренето за реалните проблеми на тяхната партия с идеята, че срещу тях е насочено копие, което да ги прободе предизборно в гърдите. Истината за СДС, истината за ДСБ и за тяхното шизофренично отроче „Синята коалиция” вече е видима от километри и последните, които се заблуждават за нея скоро вероятно ще прогледнат. СДС и ДСБ са партии на миналото, защото не успяха да се променят навреме. Тези две формации не излязоха от лабиринта на нарушенията на мисълта и всяка политическа идея, която успяха да формулират през последните десет години по един или друг начин бе симптом за болест, а не решение на проблем. Дясното пространство в България коренно се промени и бе заето от партия на име ГЕРБ. Независимо дали това ни харесва или не. Ето защо бе повече от смешно идеята на СДС и ДСБ да дебатират със Сергей Станишев по икономическите проблеми на страната. Малко заприлича на приказката за жабата, която като видяла, че подковават вола и тя вдигнала крак. Политическите мащаби са различни, а съвсем скоро в обозримото бъдеще за СДС и ДСБ ще говорим в минало време, дори и ако политическите богове им отредят все пак някакви места в следващия парламент. Защото никой не обича да си говори с политически шизофреници. Те общо-взето са досадни и с извинение за израза, но плямпат едно и също – БСП, ДПС, предатели със сини партийни билети, ала бала, седесарите пак ще управляват, България ни иска, ние сме алтернатива, антикомунизма ще възтържествува.....Порочен кръг. Навремето един психолог ехидно, че бе пошегувал, че символичният край на прехода у нас ще дойде, когато Костов остане вън от парламента. Може би не звучи толкова лошо като идея...
Сега когато се сетя за лудата квартална жена от моето детство. Понякога ми е тъжно. Защото въображаемите й любовници винаги й поднасяха драматични и неприятни изненади. Един път не я чух да води весел или лековат разговор. Всеки път бяха крясъци, викове, а понякога и сълзи. Кажете ми – само аз ли не виждам никаква, ама абсолютно никаква разлика между нея и СДС?І
No comments:
Post a Comment