Wednesday, May 27, 2009

Само за мазохисти: Филологически извращения


От една статия в ДУМА на Тодор Коруев чух името проф. Милена Кирова и прочетох няколко изречения от нейните анализи върху българската литература. Понеже се опасявам, че не мога с думи да ви предам нейното слово си позволих в интернет да издиря няколко цитата от тази госпожа, която май е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и която очевидно в дългите самотни нощи на професорското си битие, когато не е имала какво да прави е острила перото си и е анализирала българската класика. Сега насладете се на това творчество, което прилича на девет куршума изстреляни в челото.


Професорката анализира детските стихотворения на Вазов и особено "Когато бях овчарче". Тогава развихрено дамата твърди:



"Блажената трансцендентност на детската фигура функционира като идеологема на един тип митологична (библейска) патриархалност в текстовете на Вазов. Детето емблематизира бляна по божественото начало в човешката същност, то обитава вечната бяла къщурка на желанието за център, живее отвъд историята на субекта и обществото..."



Нямам причини да се съмнявам в твърдението на госпожата, но нещо много ми идва нанагорно. Тъкмо преглътнах тази истина и професорката ме застреля с друго твърдение:



"Въпреки наличието на две-три (стереотипни) метафори, текстът проявява подчертано метонимична нагласа на поетическо мислене. Метонимията обслужва носталгията, казва Лакан. Тя измества субектността в тавтологичен порядък на възможностите за нейното случване. Метонимичното (само)назоваване е форма на божественото присъствие, всяка трансцендентална фигура може да каже в слисаните уши на някой Мойсей: "Аз съм този, който съм". В метонимичното преживяване нищо не се губи, нищо не е в състояние да потъне отвъд чертата на изтласкване-означаване. Времето на субекта измества пасторалното време в историческото развитие на човешкия индивид, след всяко превъплъщение на социалната идентичност овчарчето остава назад, залутано из гората на носталгичните спомени, в кротък унес до своя митологичен пън"



Лелеле, викам си аз. Чак пък и Лакан намесихме в анализа на Вазов, тежка ще да е професорската задача да обърка мозъците на нещастните студенти по филология. Един път освободила се от оковите на разума проф. Кирова смело навлиза в земите на лудостта без да се съобразява с реалностите и започва да халюцинира с думи:



"Ониричното овчарче, от друга страна, пази метафорична връзка с идеята за Добрия пастир. То е станало възможно като символ на доброто в света, защото библейската идеология го свързва с образа на Призвания да бъде цар и водач - този, който се грижи добре за своето стадо, който изобщо умее да се грижи добре за другите, тъй като ги познава с душата си, по силата на пасторалната мъдрост-незнание. "Аз съм добрият пастир; и познавам Моите си, и Моите ме познават" - казва Исус (Йоан, 10:14). Така, зад привидната си наивност, въпреки семплия стил на изображението, малкото овчарче на Вазовия дискурс се оказва значима и дълбоко амбивалентна фигура на много амбициозни желания. "



Според мен след този абзац Вазов отдавна би си прегризал краката и вените само, за да не продължи да слуша, но ако случайно би си пуснал ушите щеше да чуе подобно заключение за собственото си стихотворение:



"В творбата звучи една особена емоционална разтегленост, онази протяжност на поетичния изказ, от която лесно се ражда мелодиката на шлагерното клише. Освен морфологично, тя е потвърдена референциално и синтактично. Референциално - в хомологията със звука на кавал, звук натрапливо сантиментален, сладостно носталгичен за всеки, който има сетива за носталгичните сладости. Синтактично - в шесткратната употреба на съюза "и" за четири изречения, която внушава дискурсивното състояние като усилие за последователно (синтагматично) разгръщане..."



След прочитането на текста на проф. Кирова изпитах неясна обида към вселената. Когато бях дете баща ми обичаше да ми припява песничката за овчарчето. Родителят ми не се отличава с особени гласови данни, но пеенето му винаги ме успокояваше и аз заспивах. Сега се оказва, че баща ми ми е пеел за "онирично" овчарче и се чувствам объркан. Той е искал да ме приспи или да ме направи психопат?!Cool Както и да е.

Чудно ми е обаче как ли минава ученето за изпит на студентите по филология. Едно настрана, че тук поднесеният материал е така натруфен, че става нечетивен, той е и диво глупав, защото ако се вгледаме в която и да е книга можем да открием всякакъм код за нея, но това не означава, че той е непременно верен.

Попадайки на проф. Кирова се попитах и друго. Нима в момента младото поколение не е заклещено в двоен капан - от една страна разпадаща се училищна система, а от друга психопатските университети с преподаватели, които ако не използват думата "миметически дискурс" поне седем пъти дневно, не се чувстват доволни и удовлетворени от себе си. Нима това е нормално? Нима образованието в България е станало само набор от сложни думи и кресливи професорки? Нима?


6 comments:

Barracuda said...

Много добро :-)
Направи ми деня!

Marfa said...

ХАХАХАХА!!! Ониричното овчарче и Иисус. Господи! :D

mirata said...

Честно казано, до сега си мислех, че в известна степен имам добър речник. В момента се чувствам тъпа, необразована и елемнтарна. Правилно - това е четиво само за мазохисти :). Но вероятно, ако тази дама ти преподава, искаш или не искаш, ще се научиш да търсиш под вола теле, при това ще можеш да направиш от търсенията си много научно звучаща тема. Този ефект все пак би бил по добър от ефекта, който е постигнала учителката, която е преподавала на ученика, написал незабравимото: Престъпниците трябва да се затварят в килии пълни с книги, за да видят какво е нещастие.

juliajordan said...
This comment has been removed by the author.
juliajordan said...

Все пак не изключвайте цитатите от контекста, защото това е не "мазохизъм", а "садизъм" спрямо правдивостта на казаното.
Освен това въпросната статия на професорката е от средата на 90-те години и бележи по-ранен стадий от научното й развитие. Днес "госпожата" пише другояче. Затова не е много коректно да се говори така с днешна дата. Моля, прочетете и се поправете! Казвам всичко това най-добронамерено.

cynology said...

Много точен анализ. Попаднах на него, след като прочетох книгата на проф. Кирова "Библейската жена" и също бях впечатлен от езика на това недоразумение сред филологическата ни професура. Започнах да търся из интернет информация за това "езиково светило" и така открих Вашия блог.

Моят коментар за въпросната книга е аналогичен на Вашия, с тази разлика, че езикът ми е изразно по-беден по простата причина, че съм доста далеч от филологическите науки.

Позволявам си да го поместя по-долу:

Мнение за книгата „Библейската жена”

Интересно четиво, забележително по своя изследователски и аналитичен характер, но трудно за четене, да не кажа – в някои моменти доста досадно.

Досадно поради натовареността с думи и термини, с които като че ли автора е целял да покаже преди всичко своята „начетеност”, отколкото амбиция да превърне труда си в общодостъпно научно изследване.

Още от първата страница се сблъскваме с „концептуални модели”, „деструктивна матрица”, „парадигматична ментална структура”, „авторефлективна нагласа”, „аутистично затворен”, „аутистично поведение” (на библейската екзагетика), „иманентна потребност” и т.н. Все думи и изрази, които не правят чест на човек, достигнал до върховете на научната йерархия в областта на българистиката.

Във все същия дух, явно за подсилване на оригиналността, автора използва израза Библиотека, за Библия’та като заслепен от словоблудството си, не пропуска на по-нататъшни страници да ни просвети, че Библия е именно сбор от книги или както в случая вече се е изразил „Библиотека”.

Ако продължа в същия дух ще премина през „дискурсивната истина”, „референциалната правдоподобност”, „наративната реалност” и така нататък и така нататък.

Цялата тази натруфеност на речта, особено като се има предвид от кого е изказана (написана), обезличава стойността на текста, поради пораждащата насмешка.

Може би именно егоцентризма, прикрит чрез стремежа за оригиналност е причина книгата да залежава по рафтовете, а в някои книжарници да се предлага и промоционално и на половин цена.

Започвам да чета следващия труд на проф. Милена Кирова „Давид, великия” с тайната надежда, че там вече ще срещна един истински българист, ратуващ за чист език, а не дребен човек с голямо Его.