Още преди да бъде даден старт на предизборната кампания в България се изясни, че нито един от двата вота няма да протече по нормален и изискан начин. В крайна сметка български политически патент е именно провеждането на истерични кампании с неясни послания, солидно подплатени с билбордове (едно от малкото места, където огромната част от политиците изглеждат почти симпатични), финансово мотивиращи електората и в крайна сметка безсмислени като продължаваща с десетилетия сапунена опера. В цялата пушилка около пуснатите балони, наново написаните лозунти и пиарските трикове обаче назад в коментарите останаха две изключително хитри и странни публикации, които задават нови хоризонти в българската политика и вещаят прекалено интересни времена.
Дупнишките братя Галеви, които всъщност са единствено и само братя по оръжие, колективно чрез своя адвокат заявиха своята управленска претенция да кандидатират по-големия от тях Пламен Галев за мажоритарен кандидат за депутат. В инициативният им комитет можем да забележим бурна гражданска енергия, цветът на дупнишкото гражданско общество в което блести бившият шеф на полицейското управление в китния град, който преди носеше името на Станке Димитров Сашо Янев. При такъв политически кипеж, а и масовата мания по подписката за арестантът с политически амбиции не остава много за коментиране. Освен това, че затворът очевидно действа стимулиращо на духа и извисява амбициите до непостижима тревожност. Навремето по тоталитарно време историческите източници твърдяха, че в германския затвор „Моабит” Георги Димитров в ускорени срокове изучава немски и то до такава степен, че да размаже по време на Лайпцигския процес своя обвинител Херман Гьоринг. При Пламен Галев едва ли жаждата за знание е придобила такива титанични размери, защото сега времената са други. Сега някой прилежен адвокат очевидно се е досетил за пробойната с размер на галактика в закона, която позволява на арестантите съвсем законно да се кандидатират като депутати. И купонът започна с пълна сила.
Малко след Галеви, национални политически амбиции в себе си откриха и баща и син Данови, които от известно време търкат пейките във варненския арест. Единият от тях, бащата след кратка кариера на общински съветник, известно появяване във „Вип брадър”, където се прочу със смъртоносна серия от нецензурни вицове, в крайна сметка попадна зад решетките, заедно със сина си, но това очевидно не наруши стройната му идея за политическия свят на България. Като изпечен майстор на конспиративни теории за преходи и промени, той просто осъзна, че българската политика днес е в толкова насипно състояние, че като нищо биха се появили хора, които да гласуват за него, особенно, ако сподели с тях част от своето натрупано от мошеничества състояние.
Ето защо избори 2009 за национален парламент се превръщат в особен вид политическо изкуство, особено след появата на възможността в следващото Народно събрание да попаднат 31 мажоритарни кандидати. Това е епос с библейски размер, който оттук-нататък трябва да следим с повишено внимание, защото за първи път в новата ни история имаме такъв неприкрит политически интерес от страна на елита на българското арестанство.
Колко са били глупави навремето афроамериканците в САЩ! Попадайки в затвора те са се отдавали на музициране и на тъжно сътворяване на блусове с което да изплакват нещастието в този свят, глупостите на живота си и прецаканата си карма. В текстовете на негърския блус се появява едно различно прозрение на живота, че зад решетките той става тъмен, бавен, протяжен и почти неистински. Големите майстори на блуса от миналото възпяха почти всеки затвор по земята, възпяха веригите около краката на арестантите и светът пълен с убитите им мечти. Тази музика днес е класика, а текстовете продължават да вълнуват хората.
Българският арестантски блус обаче придоби съвсем нова форма и текстове. Българските арести не са като американските очевидно. В тях затворниците не униват, а започват да чертаят политически проекти и да се вълнуват от големите обществени драми. Вместо изтощено да седят на наровете си и да се взират нещастно в прозорчето от което едвам се процежда светлина, българските арестанти запяха различни блусове. В тези нови песни като нищо се пее, че един ден Пламен Галев ще попадне в парламента като независим депутат, бурно подкрепен от стресираното население на Дупница и тогава арестът ще остане само като кратка аномалия в битието му на развълнуван държавник. С каква енергия този блус би заредил всички останали следовници и криминални епигони на Галев, които вероятно зад стените на килиите си инвестират своите надежди в неговата политическа съдба, защото ако блусът на дупнишкия бизнесмен се осъществи, то политиката никога няма да бъде същата.
Оттук-нататък всяка килия в арестите вероятно ще се превърне в нещо като партийна централа. Ще се чертаят схеми за политически реформи в министерствата и в конкурентните фирми. Ще се викат пиари, за да уреждат посещения на малки дечица в килията на добрите чичковци, арестувани от лоши хора. Ще се мислят лозунги с които да се наблегне на добрата страна у бъдещите кандидати и да се демонстрира проевропейска визия. Естествено, ще се купуват бухалки и боксове за стимулиране на избирателната активност у електората, който е решил да се държи анархистки и да не отиде да упражни правото си на глас.
Политическата дейност в българските затвори и обществените амбиции на толкова приятни хора трябва да бъде подкрепяна активно. Защо ли певците не пишат песни в тяхна чест?! И стига с тия блусове. В България трябва нещо по-така. „Зад стените ми е тясно, депутат ще стана ясно”. Нещо в този дух. За да могат бъдещите поколения арестанти да знаят, че всъщност с ареста живота им почва. От ареста - в парламента. Има ирония, но и много горчива истина, както и доста тъга. Всъщност истинският блус е тук!
No comments:
Post a Comment