Освен на фундаменталното си изследване "Тоталитаризмът", известната философка Хана Аренд е автор и на една журналистическа по размаха си и невероятно аналитична в своите изводи книга, която се казва "Айхман в Йерусалим. Репортаж за баналността на злото".
Аренд има възможност през 1961 г. да наблюдава целия процес срещу Адолф Айхман - един от болните мозъци, стегнали Германия в прегръдката на нацизма. Процесът срещу него й дава възможност да направи преглед изобщо на политическата съпротива в европейските общества срещу германското безумие и чудовищния опит на нацистите да изтребят евреите. Сред шокиращите планове, които са стояли на бюрото на Айхман са такива кошмарни творения на човешкия ум като заселването на остров Мадагаскар само с евреи, управлявани за цвят от някой ариец.
Едни от най-хубавите думи, които съм чел за България изобщо, срещнах точно в тази книга на Аренд. Описвайки спасяването на българските евреи, тя не пести своето изумление. Нарича поведението на българите "уникално". Аренд с възторг цитира думите на софийския епископ Стефан, който укрива главния равин на столицата и заявява, че съдбата на евреите е в ръцете на Бог и хората нямат право да оспорват това. "Тези думи са много повече от всичко, което някога папата е правил за евреите", коментира философката. В крайна сметка тя прави извода, че българското общество е едно от трите (останалите са тези в Дания и Италия), имунизирани срещу бяса на антисемитизма...
Много е важно обаче подзаглавието на книгата, защото прозрението на Аренд идва от него. На съдебната банка като подсъдим тя не вижда интелектуално чудовище. Дори обратното – Айхман е смотан, свит, а философката отбелязва, че той може да говори единствено и само с клишета, без да е способен на нито една оригинална мисъл. Тогава тя се сблъсква вече с огромния въпрос. След като повечето нацисти взети сами по себе си не са нищо особено, откъде извира това уникално зло, което те отключиха и изсипаха в нашия свят. Какъв е неговият извор? Злото е силно не защото е необикновено, а именно, защото е банално. Защото понякога можеш дори да не го видиш, ако нямаш сетива за него. Нацистите – по-голямата част от тях – са изживявали себе си като жертви, като хора, които убиват, за да поемат бремето на другите. Стигайки до този извод Аренд става язвителна срещу процеса в Йерусалим, защото смята, че Айхман не бива да бъде съден по обикновени закони, а трябва да бъде обвинен в престъпление срещу „статуса на човек” – най-злобното нещо, което едни хора могат да причинят на други.
Не искам да пиша за природата на антисемитизма. Нека да кажем така – антисемитизма е едно от лицата на омразата, която винаги намира начин да стане част от нашия свят. А омразата, когато е въплатена в политически думи е най-зловещото нещо, което можем да наблюдаваме в реалността. Тези дни – няколко денонощия преди вторите в България европейски избори – попаднах на клипове на политическа партия „Атака” и се вбесих и ядосах на себе си. С години градих своя светоглед така, че никога да не става резистентен към безумията на фашизма, независимо в каква форма се явява, а ето че в последната половин година си позволих да не забелязвам „Атака”. Техният клип ме изкара от вцепенението и си спомних за думите на Аренд. Волен Сидеров и неговата мракобесна компания са тотално отрицание на всичко добро, което тя е видяла у българите. Те настаниха езика на омразата в обществото и го превърнаха в повод за гордост у всеки средностатистически комплексар, който се буди сутрин с усещането, че някой друг е виновен за проваленото му битие. Откакто „Атака” е на политическата сцена нетолерантните думи и фрази станаха ежедневие, а на повечето хора вече им се вижда нормално да плюят по турците като основен причинител на нещастията във вселената.
Волен Сидеров прилича на древен шаман, който настоява да се лее кръв, за да се укротят небесата. Това е целият замисъл на политическата му дейност. Заради това той крещи. Ходи в черно. Вените по челото му демонично изпъкват. Той настоява за отмъщение. Дере се към хората, че е тяхното оръжие за реванш и трябва да го използват. И понеже като всеки фашист във вселената осъзнава дълбоко в себе си, че е едно нещастно белокосо човече той концентрира дълбочината на своята омраза към тези за които със сигурност знае, че са по-слаби от него – ромите и турците.
Българските медии са виновни за феномена Сидеров, защото много време си позволяваха да го подценяват. Фашизмът на „Атака” е опасен именно, защото не си позволява грандомански проекти, това е банален фашизъм, насочен към обикновени неща, концентриран в крясъците, в патриотарската лексика и в замъгления от хапчета поглед на Сидеров. Клиповете, които ме вбесиха са част точно от тази банална естетика на злото. Източна музика, заплаха от джамии, лозунги от типа „Не на ислямизацията на Европа” и фигурата на самия Фюрер, който подчертава, че това са неговите, забележете – Неговите избраници. Не на някой друг – неговите!
Умберто Еко доста след Хана Аренд също писа по въпроса за фашизма. Той също настояваше и дори призоваваше съвременното общество да не изтърва този въпрос от погледа си. Защото фашизмът днес никога не би нарекъл сам себе си фашизъм, но винаги може да бъде уловен по общите идеи, които изповядва. Според Еко няколко са чертите на този „вечен фашизъм” - култ към традицията, ирационализъм, социална фрустрация и идеята, че животът се живее само и едиствено заради някаква измислена тяхна борба.
Култът към традицията! Волен Сидеров, който се снима пред потретите на Левски и Ботев, разчитайки по някакъв начин да се впише в идеологическото поле на тези две велики фигури. Ами какво да кажем за опита му тотално да приватизира и подмени идеите на двамата, за да ги изкара едва ли не първопроходници на неговата партия „Атака”, която може и знае да се храни единствено с отровата на баналната като смърт и неотменима като смърт омраза.
Социалната фрустрация! „Атака” по същество е партията на българските маргинали. Хората, които не могат да родят за себе си друг житейски проект освен идеята, че някой трябва вместо тях да отмъсти за проваления им живот. Не, че не ми е жал за тях, защото изгорени от бурите на живота поколения винаги е имало, но тази комплексарщина, получила политическа рамка става опасна в мига в който открие своя шаман... А маргиналите намериха своя гуру в чиято тотална истерия се разпознаха красиво.
Тяхната борба! Волен Сидеров не знае да говори без да посочва врагове. Неговите речи са опит за окончателна екзукуция на политическия език, защото когато говориш по етнически въпрос отпада разделението ляво и дясно. Тогава има само нормално и ненормално, а той осъществи на практика езика на ненормалността. Волен Сидеров е псевдохристиянин, точно както са били повечето нацисти, защото е обсебен от образите на врачки, прорицателки и други окултни ритуалистики, които постоянно подклаждат вътрешната му лудост.
Не трябва да забравяме, че „Атака” може трайно да бъде четвърта сила у нас. Понякога – на фона на всички останали глупости – сме склонни да забравим, че в двора ни се е настанил фашист, който обича сенчестите среди и е отрицание на всички други. Хана Аренд никога не би пропуснала образ като Волен Сидеров, защото тя първа в този свят ни предупреди, че фашизмът не е идеология на свръххората, а на баналните комплексари. Това е политика, която води към баналния ад на баналните комплексари. Те са много по-опасни. Защото си мислят, че са прави и никога не си позволяват съмнения. И искат да превърнат вечните си хленчове в държавна политика...
No comments:
Post a Comment