Истеризация на десницата

(опит за репортаж от един митинг и възхвала на ягодовия сладолед)

1

Историята е коварен процес. Според красивото определение за нея дадено от Маркс – тя може да се повтаря, но единствено като фарс. Маркс е бил прав не само за природата на капитализма и за това, че в него е заложена алчност, която рано или късно ще го погуби – бил е прав и за историята. Тя неизменно се повтаря като смешен фарс пълен с отровна ирония и черен хумор.

2

В събота синята коалиция направи своеобразен хепънинг пред „Александър Невски”. С годините дясната слава на този площад определено помръкна. Навремето там се правеха страхотни изпълнения, мощната десницата надуваше гърло пред старата църква, кълнеше комунистите, експроприираше си времето и палеше свещи. Тогава твърдяха, че са партия на младите, че гражданската енергия кипи в тях, изживяваха се като радикални модернизатори на България и предлагаха една-единствена рецепта: „дайте да разрушим всичко, пък после ще му мислим”.

Синята коалиция трябваше да се замисли преди да направи митинга си в събота. Защото разрушиха и последните частички от митологията за себе си. На площада в най-добрия случай имаше 5 хиляди души и то събрани с усилие от цялата страна. Групички от по пет-шест (вече не е ясно как да ги наричаме – десни? костовисти? мартиновисти? седесари?) сини държаха табелки, за да подчертаят от кой град са. Вееха сини знамена и от време на време викаха „уууууу”, но колкото да не им се кара водещият на митинга, че не са достатъчно шумни.

Средната възраст на хората - около 50-60 години. Ако някога в десницата е имало младост, тя безвъзвратно си е отишла. Десните старци изглеждаха подозрителни, злобни, но и оттегчени. Те гласуват автоматично, защото да не гласуват за СДС или за някой от другите десни клонинги вероятно за тях означава да отрекат в миг последните 15 години. Обаче искри не са останали. Няма нищо от онова, което наричаха „синя идея”. Имаше сини балони, сини знамена, сини табели, сини тениски, сини цветя дори, сини автобуси, но синята идея (а имало ли я е някога изобщо?) тотално отсъстваше.

3

Хубаво е човек да навестява сините митинги. Аз минах оттам случайно и добре, че го направих, защото никога нямаше да си дам сметка за идеологическата революция, която тази Синя коалиция е претърпяла. Тя е пренаредила своята демонология и то доста радикално. Навремето големият враг беше БСП, а червеният цвят предизвикваше яростни тръпки у хардфеновете им и ги караше да бълват тиради подобни на днешните монолози на тв-гурото и стар медиен динозавър Юлиян Вучков.

Сега врагът е друг – ДПС. Докато минавах покрай сините групички от откъслечните разговори чувах предимно името на тази партия. Доган се е превърнал в нещо като политическият образ на Шейтана за тези хора. Мисля, че почти всяка драма в десницата се обясняваше с неговото име и пъклени планове.

Лидерите на дясната коалииця също потвърдиха това мое подозрение за идеологическата трансформация. Когато излезе Екатерина Михайлова тя първо заклейми ДПС, а едва някъде след това се сети, че и БСП остава актуален враг. Комунистите обаче са деперсонализиран образ. Те са просто някаква си там неясна заплаха, очевидно Станишев не става за плашило, докато Доган заприличва на древен демон в синята лексика. Името му се чува толкова много пъти, че в един момент можеш да объркаш случващото се с кабалистичен ритуал по разгонване на проклятие.

„Доган го е страх от нас!!!”, закрещя от сцената Мартин Димитров в опита си да наподоби евангелистки проповедник. Личи си, че Иван Костов го пуска на предни позиции, а той ехидно се подхилва на втори план.

Множеството на площада се опитва да проумее какво искат от него. Вика „УУУУУУУ” много пъти. После се появява викът „Победа”, но честно казано ууууу-то им се получава по-добре. Българската десница е най-добра като вика „ууууу”, защото самата тя не е наясно за какво може да иска победа. Това е кратката диагноза на техният проблем.

4

В духа на общото оттегчение от политиката, десните лидери гледат бързо да се ометат от сцената, за да оставят хората на площада да слушат музика. Именно музикантите правят случващото се да изглежда още повече като фарс. Защото това са неизменните певци на десницата, които още се изживяват като някаква вокална съвест на страната. Богдана Карадочева. Ако някога видите митинг на десните без нея значи сте попаднали в друг свят. Самата тя обаче със сигурност вече не е наясно защо им пее. Заради миналото вероятно. Васко Кръпката. Също неизменно присъствие. Все едни и същи песни, едни и същи лозунги. Нека сега да постъпим ехидно и да цитираме в текст за десницата една от техните днешни икони Георги Марокв. В „Задочните репортажи от България” той разказва една почти халюцинаторна случка как в рамките на две години на една и съща дата вижда една и съща повтаряща се история. После прави извода, че това е метафора за времето – нищо не се променя. Ами същото е и при десницата. Нищо не се е променило. Тук са същите мумии от миналото. Същите динозаври допълзяват до сцената и с кресливите си гласове вече не знаят кого и как да прокълнат, важното е шум да се вдига. Народът пред сцената толкова е свикнал с повтарящата се монотонност на песните, че дори не си прави труда да ги слуша. Понякое време на сцената излезе да пее едно от новите присъствия – Белослава. Красива е определено. Но пък и тя едва ли е наясно каква точно кауза подкрепя. Ама в тези времена на криза кой ли ти дава такава публика.

5

Вицът на митинга съвсем естествено беше изказването на Димо Гяуров. Синята коалиция щяла да вземе 19 процента. Да, на Марс, може да вземе и толкова. На Земята – и хората на площада добре го осъзнаваха – на този съюз му е съдено да прибере около 6 процента.

Другият виц. Надежда Михайлова. Тя сама по себе си винаги е била като комиксов герой, но изявленията й граничеха с абсурда. Тройната коалиция нямала интерес от членството в Европа. Мисля, че хората край, които бях изобщо не обърнаха внимание на думите й. Интересно защо тогава при тази тройна коалиция ни приеха в ЕС. Както ви казах десницата днес живее в обърнат свят, защото всичките й послания като бумеранг се връщат при нея. На мен ми беше смешно през цялото време. Хората ме гледаха подозрително. В други времена щеше да ми пука и дори да ме е страх да не си изям боя, но сега съм наясно, че освен викове и лека доза истерия, десните в този си вид не могат да произведат нищо друго.

6

Наскоро слушах една друга телевизионна шаманка Люба Кулезич, която е решила всекидневно да пълни ушите на тв-зрителите с десни откровения и размисли за изначалната българска простотия и тъпанарщина, защото тези гадни българи не искат да подкрепят десницата. Та именно тази жена сподели в пристъп на медийна екзалтация, че основната дясна ценност била свободата. Нищо друго – свободата. Хаха.

Хората събрани пред „Александър Невски” пет пари не даваха за свободата, убеден съм в това. Сектантското мислене не може да допусне нито за миг да бъде свободно, защото е постоянно парализирано от ужаса на действителността. Ако за миг се отпусне – то ще трябва да свърши една непосилна задача – да проумее, че животът все пак не е толкова лош, колкото десните наставници твърдят. Че свободата не означава да мразиш, а да бъдеш отговорен. Че свободата не е в сините балони, а в идеята поне един път да дойдеш на власт без истерия, сълзи, сополи и обвинения към всички българи, че не гласуват за теб...

Митингът на Синята коалиция бе върховна пародия на идеята за свобода. От сгърчените лица на лидерите до апатията по лицата на слушащите ясно се видя, че с тази десница е свършено. Тя може и да умира дълго, но със сигурност е пътник...Дали ще почетат края си с един концерт? Би било добре. Богдана Карадочева и Васко Кръпката са сигурни участници, но и други могат да се навият...

7.

По някое време толкова ми доскуча, че си тръгнах. Писна ми да си правя социологически експерименти и да наблюдавам това мероприятие. Стигнах до спирката на тролеите на Софийският университет и си купих ягодов сладолед във фунийка. Само две лъжички от него изличиха повечето лоши спомени от митинга на Синята коалиция. Светът трябва да бъде възприеман след яденето на ягодов сладолед, това е моят извод от цялата политическа драма. Всичко изглежда хубаво, животът прилича на чудо, а дори и още дочуващите се викове от митинга не ме смущаваха много. Нека си викат хората, казах демократимно аз. Имах ягодов сладолед в ръката – защо трябваше да ми пука за СДС...