"Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата..." С тези думи в стил "кралят-слънце", изречени в Сатовча, Ахмед Доган предизвика вълна от моралистично възмущение вчера, която прерасна в поредната политическа говорилня - този път силно оцветена от приближаващите избори. Думите на Доган наистина са скандални и е трудно да останеш безпристрастен, но именно заради това коментарите, изпълнени с гневен патос, не вършат работа.
В България се наблюдава странен феномен. В проблем се превръща не самата истина, а нейното изричане. Защото нещата, които Доган говори, не могат да бъдат определени като политическа новост. Но в момента, в който лидерът на ДПС си позволи да бъде брутално честен, изведнъж част от политическите формации изпадат в заслепение от яд и най-вероятно от известно лицемерие. Защото Доган може да си позволи най-красивия и желан лукс в политиката - да бъде откровен. Защото между репликите за обръчите и "властта е в мен" няма разлика. Дори ако приемем думите му за огледало на обществения живот, то съвсем очевидно, ако искаме да познаваме механизмите на политиката, трябва да слушаме Сокола, а не Костов примерно. Защото и двамата най-вероятно правят едни и същи неща, но Доган си позволява да говори за тях.
Почти убеден съм, че Доган не изпуска тази реплика пред избирателите си случайно, подведен от потока на философската словесност. На фона на общия хаос той е единственият политик, който знае как да сложи партията си в ред и това му дава сила. Въпреки че моделът "Доган" може да бъде разгледан като усъвършествано и модифицирано продължение на модела "Галеви". В крайна сметка партиите трябва да са инструмент на демокрацията, а не агент на мащабната концентрация на власт.
Когато изговарянето на истината се превръща в проблем, трябва внимателно да следим кои партии най-много изпадат в ярост. Дясната вълна от възмущение е досадно цинична, защото най-вероятно тези партии функционират не по-различно от ДПС. Думите на Доган трябва да бъдат огледани и от друг ъгъл - дали хората, които ръкопляскат в салона, докато той говори, осъзнават колко ужасно звучи това, което Доган им казва. Според мен - не. Хората в салона са чули тези думи като откровение, защото Сокола им предлага на практика разбираем за тях модел - "аз съм ваш гарант, защото всяка власт произтича от мен".
Но през днешния образ на Доган (човека с властта или как да го наречем?) можем да видим остатъчното и раздробено състояние на всичко друго, което се предлага на метафоричния политически пазар. И в един момент - страх ме е, че точно така ще се окаже - всички ще съжаляваме за Доган, особено ако ЛИДЕР и РЗС влязат в парламента и потърсят ролята на балансьор. Защото и това е трагичната истина за политиката - познатото зло винаги е за предпочитане.
No comments:
Post a Comment