Философска балада за гей-пингвините

(моралистично есе, насочено срещу прецакването на света)

От няколко дни една странна новина не дава спокойствие на хетеросексуалния ми дух и го угнетява с мрачни мисли за природата на модерната реалност, както и за състоянието на тази планета, небрежно запокитена из крачолите на галактиката като ненужен атрибут на вселената. Не, не, не, няма да ви занимавам с постмодерни астрологии, кармични нумерологии и други дивотии с които ни затрупа епохата на глобализацията, а ще се опитам да изразя един почти политически протест срещу нещо, което вероятно никога няма да мога да променя.

Тези дни една интересна история се завъртя из медиите, които верни на неустоимата омая на жълтениите я развъртяха от всички страни. Историята е за два пингвина, които по гавра на природата и генетичното тото са гейове и били много привързани един към друг. Двата хомосексуални пингвина дори решили да се направят нещо като семейство и взели да мътят яйце изоставено от друга двойка (истински хетеросексуални пингвини), за да запълнят емоционалните недостатъци на живота си.

Май за тези същите два гей-пингвина преди време пак се шумеше из медиите, защото управата на немския зоопарк, който обитаваха бе решила да ги раздели. Това действие очевидно не се е понравило на всички хомосексуални активисти, които се бяха вдигнали на демонстрация и така спечелиха политическата победа да върнат влюбените Ромеовци от пингвинския свят отново в една клетка, където да се отдават на арктически гей-мечтания как да си вземат едно яйце един ден, да си го излюпят и да си отгледат едно мини-гей пингвинче, което елегантно да подскача по ледовете и кокетно да примамва други пингвини с неясна сексуалност... Всъщност историята можете да прочетете - ТУК

На мен тази история ми навява неясна тъга. Знам, че живеем във времето на толерантността, когато трябва да се научим да ценим различието, ама оставете я вие тази работа!!! Щом в 21 век и пингвините се опедалчиха, светът съвсем не тръгва на добре. Необходимо ли е тръбите на Армагедона да зазвънят, за да осъзнаем, че планетата сама ни праща предупреждения и протестира срещу клопката в която я вкарваме.

Когато Дарвин се е отправял на прословутото пътешествие с кораба „Бийгъл”, в дневниците му никъде не е отбелязано да се е сблъсквал с хомосексуални пингвини, които палаво да се кикотят на преминаващите моряци. В онези времена, кротките, спокойните и истински, си е царяла една хетеросексуална пингвинска идилия, ненарушавана от писукания, които биха били техния аналог на „муци” или на „как си, ма, парцал?”

Какво се случи? Как стигнахме дотам, че днес дори пингвините да предпочитат да се отдават на мъжки ласки, вместо съвестно да се чудят как да правят женските пингвинки (дали им се вика така?!) щастливи? Кое прецакахме на тази прелестна планета, че да стигнем дотам учените да твърдят, че и в животинския свят имало педали, че дори много повече отколкото се предполагало досега. Искам да уточня и друго. Педали може й да звучи обидно, но аз се опитвам да освободя тази дума от нейните перверзни звучения. Използвам я единствено като опит за силно чуване на протеста, но държа да не ме обвинявате като яростен хомофоб и нетолерантно чудовище. Та как се стигна дотам, че светът така се прецака, че дори пингвините станаха педали? Аз имам теория.

Виновни са хората. Да, човечество – ти си виновно за поголовното опедалчване на тези невинни пингвинчета, които природата никога не е предвиждала да извежда и изхвърля от хетеросексуалния рай. Животните реагират на разпада на нашата цивилизация по най-елементарния начин – тръгват срещу своята природа. Защото – нека да не се лъжем в мигове в които решаваме съдбата на човечеството – ако хомосексуализмът беше част от природния ред, то Господ щеше да сътвори двама Адамовци, а нямаше да си играе да извайва кръшните форми на Ева. Няма да изпадам до нивото на хомофобските клишета, въпросът за гейовете сред мъжете, а и сред жените е много по-сложен и радикален от моето представяне тук. Но въпросът за гей-пингвините съвсем не е такъв. Природата е създала пингвините да бъдат невинни създания, привлечени единствено от противоположния пол и няма да приема, не мога да приема идеята за женствени мъжки пингвини. Защото съм убеден, че през 18 век ги е нямало. Те гледат нашата цивилизация вероятно и тъжно повтарят моделите ни. Мъка!

Прецакахме климата. Разказахме играта на озоновия слой. Изгаврихме се с горите край Амазонка. Развалихме уестърните. Създадохме женските списания. Те поголовно увеличиха броя на гейовете сред мъжете, а заразата плъзна и към пингвините. Нещастни създания...

Това е теорията ми накратко. Надълго ще се получи богословски текст в който ще клеймя природата на реалността няляво и надясно и ще се получи текст с който ще мога да кандидатствам във всяка шиитска школа. Като казах шиити и се сетих. В един от великите мигове на политическата история на човечеството в Ню Йорк на иранския президент Махмуд Ахманидеджад му бе зададен въпросът за отношението към хомосексуалистите в Иран. В мига на върховно политическо изпитание този човек създаде култовата реплика: „Такива няма в моята държава”. Всяка крайност ражда своята противоположност. Та мисля си – дали някаде там в небрежния и доскоро безгрижен бял свят на пингвините не расне техният Ахманидеджад, който скоро ще стъпи на някой леден блок и с блеснел поглед и треперещо крилце ще посочи към гейовете в своето обкръжение, за да ги оскверни публично... Такива работи, другарки и другари!

Послепис за бъдещето:

В едно свое разсъждение за хомосексуалните шок-водещия Хауърд Стърн твърди, че хомосексуализмът на емоционално ниво е нежеланието на един мъж (за гей-жените той дава съвсем друго мнение, въпреки, че фантазията му за лесбийките е типично мъжка, тоест няма нищо общо с реалността) да порасне и да живее в сложния свят. Светът в който мъжете са принудени да живеят наистина се усложнява от ден на ден. Жените превзеха фризьорските салони. Окупираха медиите. А скоро и цялата политическа власт ще е в ръцете им. Мъжете малко или много започват да се превръщат в натрапници в един по женски конструиран и митологизиран свят. Защото им предстои да изчезнат. Така преди няколко дни пишещият тези редове взе едно женско списание привлечен от статия за Ю Ту в него, но след като видя живописното заглавие „Фитнес за вагината” не намери морални сили в себе си да го отвори на която и да е страница. Този епизод го разстрои силно, защото сега когато минава край който и да е фитнес салон се изчервява силно, все едно се е върнал в ученическите си години... Но дори и тогава, дори и съзнанието, че изчезва като вид, не го откланя от хетеросексуалните мечтания. Това по непреходен и вълнуващ начин изпълва авторът на тези редове с достатъчно количество кипящ оптимизъм.