Дясна интелектуалщина

В началото беше Фори Светулката...

Той създаде шаманските традиции в синьото политическо пространство и ритуализира максимално интелектуалните изцепки на колективния седесарски ум, като бдения на свещи, гонения на злото и други проявления на не дотам здравия разум. Оттогава сините елити са фиксирани здраво в културологичните фигури и обсесиите на тези фигури, проявявани спорадично по телевизионните екрани или в психоаналитични статии, в които с резвихрен език и западнячески патос се громят комунистите. Както се казва на шега, СДС може да остане без членска маса (то всъщност ситуацията натам върви), но винаги ще се намерят трийсетина интелектуалци да оповестят публично любовта си към синия цвят и да ожалят България, че не е управлявана от заветното трибуквие и мистичното някога лъвче, вдигнало двата пръста.

Ето защо покрай седесарското разбиране за политика винаги стигаме до ситуация, в която определена група от странни индивиди, самопровъзгласили се за интелектуалци, се събират нанякъде и с треперливи гласове, обагрени от моралистично възмущение срещу неясната вселена, четат декларация в подкрепа на СДС и на образуванията, в които СДС участва - в случая Синята коалиция. В групичката от шамани, извинете интелектуалци, можем да видим фигури като Теодора Димова, известна повече с това, че е дъщеря на баща си, медийната врачка Георги Лозанов; режисьора Теди Москов, шепа професори по нещо си - за цвят, и цялата тази смес, подлютена обилно от присъствието на рокпевицата Милена, Богдана Карадочева и други дежурни.

Повтаряемостта на сюжета ни напомня с удивителна ярост, че в България интелектуалецът освен пределно въобразена фигура не представлява нищо друго. Тези хора, които днес с такава монашеска себенараняваща се страст твърдят, че не желаят да се срамуват от държавата си (а пък в тяхната масова халюцинация това вероятно означава единствено на власт да е Иван Костов), всъщност са просто търговци, обикновени търгаши, които размениха идеалите на всяко изкуство, ценностите на всяка култура за шепичка политическо внимание. В България интелектуалецът отново и отново с незапомнен инстинкт за самоунищожение се превръща постоянно в кученце на политиците, в тяхно палаво пуделче, независимо от тоновете неразбираеми думи, като дискурс, парадигма и конотация, които могат да изсипят.

...В началото беше Фори Светулката. Той поне беше малко симпатичен заради количеството лудост на онези твърде преходни времена. Днешните десни интелектуалци са част от досадата. Но като се превръщат в пуделчета, нека поне след това да не оревават света, че не ги чешат по коремчетата, а злобно ги ритат по главите. Дискурсът е такъв.