С ужас
установих, че правителството на Марин Райков е 13-ото правителство от прехода. Моят
случаен живот е протичал между приливите на голямата политиката. Значи мога да
опиша цялото си битие през тази призма:
Луканов 1 - По това време почнах да
забелязвам, че съученичките ми имат цици
Луканов 2 - Почнах да мразя седесарите.
Пищяха твърде много.
Димитър Попов - Научих фразата "За бога,
братя, не купувайте".
Филип Димитров - Открих, че и лудите могат да се
уредят с нещо в тоя живот.
Любен Беров - Вече почнах да заглеждам и други
части от жените
Ренета Инджова - Това време ми се губи, ама за
хормонясъл тийнейджър е така.
Жан Виденов - Старият репортер емигрира към
София. После опозиционно не участвах в никакво скачане. Интересни времена.
Стефан Софиянски - Театър.
Иван Костов - Дива лумпениада. Премиерът на
теменужките.
Симеон
Сакскобургготски
- Така и не се смених чипа. Станах хейтър.
Сергей Станишев - Бях фен. Вече не съм.
Бойко Борисов - Разбрах какво е да си емигрант.
Поне така аз се чувствах.
Марин Райков - май пак здравословно ще проявявам
повече интерес към жените. От политиката така и не прокопсах.
No comments:
Post a Comment