Логично и лично

Партията на Кунева постави рекорд. Само при миризмата на бъдещ парламент, нейната формация се разлюля като при земетресение и започна да се разпада.

Основното недоволство от Кунева е начинът, по-който тя реди листите за изборите. Не бил спазен регионалният принцип, тоест на предни места да са местни хора. В същото време хора, които я напускат, заявяват, че вече не вярват на нейния политически проект. И че не искат да участват в поредната политическа лъжа.

Каква е връзката между подреждането на листите и вярата в политическия проект, тоест в набора от обявените идеи? Как така подреждането превръща една истина в лъжа? Отговорът е лесен.

Проектът "Кунева" не е идеен, а властови.  Чрез него група лица търсят начин да влязат в парламента и мечтаят да бъдат балансьори, което означава пълноценно съуправляващи.

Нали не мислим, че изявлението на самата Кунева, че се вижда министър-председател са случайно изтървани шеговити думи? Нали не си мислим, че един от най-приближените на Кунева - Даниел Вълчев, е много разочарован от тройната коалиция, в която беше вицепремиер, или от НДСВ, партията, която го изстреля в политиката?

Партия, която се създава около листите обаче, е обречена на вечни земетръси. Защото политическите бедствия при Кунева започнаха още преди тя да успее да превърне партията си в лидерска. Така дрогата на бъдещия парламент размъти мозъците на партийните деятели, още преди да е била въведена дисциплина.

Властта им се изплъзна на финалната права.

В което все пак има някаква хладна логика, която можем да наречем справедливост.

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)