Политическите
партии приличат на таблицата на Менделеев - утвърдените са като елементите,
които се срещат в природата, стабилни и ясни. Но благодарение на изпечените
политически химици и инженери винаги се появяват експерименти, които
съществуват като медийни паразити - без никакви структури, партии, чийто
политически живот се свежда единствено до скандални заглавия и политически
изхвърляния на техните лидери.
Подобен
политически експеримент от самото начало е "България без цензура".
Партия с лидер, който със скоростта на светлината се обяви за центрист, после
за десен, след това разкаяно за ляв, а най-накрая финишира като европейски
консерватор, по никакъв начин не може да бъде наречена нормална. Тя прилича на
радиоактивно вещество, което не може да стои в стабилно състояние, а започва да
се разпада в мига на своето най-голямо величие (двама депутати в
Европарламента). ВМРО и "България без цензура" се разделиха, точно
когато трябваше да са най-силни, затова вече е ясно, че бъдещето на ББЦ е
повече от проблематично. Не само заместникът на Бареков Ангел Славчев си тръгна
с кърваво писмо, но и кръвопускането откъм електорална мощ започна грандиозно.
Големият
въпрос, разбира се, е какво следва оттук нататък.
Бареков със сигурност има още
един-два медийни фокуса в ръката си и до последно ще се опитва да се прави на
непукист. Но сближаването на ВМРО и НФСБ е интересен процес. Знаем, че партията
на Валери Симеонов за малко щеше да попадне в парламента през 2013-а. Да не би
пък нечии инженерни ръце (разбирай Б.Б) да се опитват да си подготвят
националистическа патерица в следващия парламент, в случай, че интелектуалната
немощ на Реформаторския блок ги остави зад борда? В България това е интересният
момент - разпадането на стари структури често не дава отговори, а поставя нови
въпроси.
Все едно химик се е надвесил над колбата и се чуди дали новото
вещество няма да гръмне...
No comments:
Post a Comment