Премиерският дон на летните протестъри

Българският политически живот заприлича на готически роман: ръми дъжд, гадна мъгла пълзи наоколо, прелитат прилепи, странни птици надават мрачни крясъци, от време на време светкавици раздират антиутопичното небе, а в един стар замък в далечината се чува зловещ кикот и скърцане на врати зад които има ехидни призраци...А, когато тези врати се отворят на бял свят излизат скритите и виновно премълчавани тайни. А най-мрачната от тези тайни бе осветена и то не от кой да е, а от донът на управляващата днес мафия - Бойко Борисов. В яростна парламентарна реч, която обхвана целия набор от теми - от КТБ до спомени за Възродителния процес, Борисов гневно нахока реформаторите с фразата: "Какъв КОЙ? Като изтеглихме хората от улиците, останахте 100 човека. Точно 100 човека там отзад".

Репликата му не съобщава абсолютно нищо ново. Тя е порна тухла в абсолютно разтрошените прозорци на Реформаторския блок, които се опитаха да натоварят себе си като говорител на "умните, красивите и богатите". Година и половина публиката слушаше откровени лъжи, че ГЕРБ по никакъв начин не играят в протестите, че няма никаква ръка на Бойко Борисов в масовките, но днес донът не издържа и направи самопризнания. Направи го, защото знаеше, че оттук-нататък вече може да говори каквото си иска за РБ, без да очаква реакция от тях. Все пак излязоха данни - традиционната десница така лакомо е захапала кокала на властта, че са изключили всичките си други политически сетива. Борисов може да ги рита, да се гаври с тях, няма да има реакция. Или реакциите ще приличат на нещастен вопъл на романтичен поет, който се намира на три секунди преди рязането на своите вени като изявлението на Радан Кънев: "Личното ми чувството днес е, че аз съм силно обиден от думите на премиера, но това няма да промени отношението ми към коалицията. Ние си вършим работата и сме в управлението, за да правим реформи". Как може да реагира нормален човек след такава реплика освен с огромна доза здравословен кикот, съдържащ знание за черната карма на политиците, които са продали собствените си предизборни обещания.

Видях из фейсбук, че представителите на Протестна мрежа, или остатъците от тях почнаха да се газират от разкриването на истината. И като заваляха едни статуси, една нелепи опити за ирония, но нещо не им се получи. Дори обратното. Асен Генов, който наруши своята традиция, да пуска основно статуси срещу Путин, кремълската агресия и статии с подозрения към хибридната роля на русите рускини в българската политическа действителност, на практика призна, че дори и това ядро от 100 души е върнало Борисов на власт. Призна си го от яд. И така разруши основна опорна точка на протестърите. Ама я разруши като Дарт Вейдър случайна планета. Защото рано или късно истината лъсва, но едва ли някой някога е очаквал да лъсне така - през сблъсъка на един мафиотски дон и редовият уличен градски боец, който го е върнал на власт.

А истината я знаем всички. Аз вярвам и знам, че протестът в първите четири-пет дни беше спонтанен и откровен, въпреки лумпенажа, който е неизбежен като древно проклятие. Защото каузата беше истинска и смислена. След това тя се разми в политическо инженерство, тъпи лозунгчета и банално пърформанство. След това наистина, ако не бяха ГЕРБ протестът щеше да е смешен. И така се стигна до датата 4 септември 2013 година, когато Бойко Борисов вече реши да не крие, че той има своя принос в уличния гняв. И протестът съвсем се стопи. Нещо, което някои десни автори вчера признаха. Други отказаха да го признаят. И заради това съветът ми е - разберете се. Вземете се разберете кой е прав и кой е крив, че нещо лъжите ми дойдоха в повече.

Но оттук-нататък всеки, който разказва версията за "автентичното гражданско общество" трябва да ходи да се прегледа. Пред очите ни лъсва истинската история на протестърството. Тя е тъмна, мрачна, готическа и гневните статуси не могат да го прикрият. Лъжите рухната, измамата стана очевидна. И моралният патос на протестърите напълно се изпари, защото стана очевидно едно задкулисие, което много обича да говори за задкулисие. Подмяната на подмените.

И заради това май е добре да не говорим за мъртвеца в стаята. Но е добре да поговорим за неговата партия-носител. С абсолютната си глупост и невероятно калпавата си маневри Реформаторският блок се провали в основната си мисия - да бъде някаква спирачка на полицейщината, някакъв благороден демократичен порив. Окей, те се продадоха като кол-гърли, изтъргуваха се като фолкпевици за мутренско парти, но въпреки това можеха да имат благородно влияние. Вместо това те предпочетоха да интригантстват на дребно, да пуснат доказания вредител ген. Атанас Атанасов да бъде тяхно основно лице, оляха се напълно и така отвориха отново вратите за абсолютната полицейщина в МВР. Защото никой не се съмнява, че сега ще има само един човек, който ще ръководи в министерството и това е Бойко Борисов. Времената на кубинката се завръщат, но вече няма да има кой да нададе глас вътре в управляващата коалиция, защото ГЕРБ размаза претенциите на РБ като случайна хлебарка в банята на властта. И това е историческият и грандиозен провал на реформаторите. Опасявам се, че ще изпитат цялата негова тежест на изборите, защото дори и синият талибанлък скоро ще се усети, че съществува в свят в който вече думата им изобщо не се чува, а властта управлява и от тяхно име по най-безобразния начин.

Бойко Борисов си позволи да говори така арогантно, защото спечели напълно борбата за надмощие. И се опасявам, че гаврите едва сега започват. Неизбежно е като ново мънкане на Радан Кънев по телевизията. И поредната порция красиви обещания за реформа, които ще се казват на фона на готическия смях, който се разнася от призрачния замък.