"Не
винаги е имало ток". Точно тази реплика се оказа върха на интелектуалните,
политически и мисловни процеси на финансовия министър Владислав Горанов. С нея
той описа това как си представя житието-битието на един обикновен човек, който
трябва да преживява с 400 лева на месец. Призовавам всички да прочетат отново
откровенията му как ще живее с тези пари. Първо - щял да плати курсът по
математика на сина си. О, да, разбирам посоката - давай да наливаме пари в
образованието. После щял да плаща сметките докъдето стигнат парите...Хубаво е
да се инвестира в младежта и да се плюе на сметката за тока. Това издава
иновативен подход. Разбира се, никой не попита Владислав Горанов изживявал ли е
зловещото усещане децата ти гладуват. И дали поне веднъж през живота си е броял
парите за хляб и с ужас да е гледал как парите се топят, а месецът изглежда
безкрайно дълъг. Няма как да го знае. Говорим за човека, който избяга от
предишния парламент, защото с 2000 лева нямало как да си гледа децата. Така че
със сигурност знаем - децата на Горанов имат пари и за курс по математика и за
охолната вечера. За останалите деца - абе, лузъри, не разбрахте ли, че не
винаги е имало ток, стиска сте пискали и да искате да висите изцяло на гърба на
държавата.
Няма да си
позволя да разглеждам тези думи като обикновен цинизъм и арогантност в
чудовищни размери. Не, това е определен светоглед, това е вид идеология на
унищожението и ще сбъркаме, ако тръгнем единствено да плюем Горанов. Той е един
изящен екземпляр, типичен представител на вида неокорпоративно зализано юпи, за
който не съществува външен свят отвъд банковата му сметка. Точно както
репликата на Мария-Антоанета "Като няма хляб, яжте пасти" не е израз
на брутален светоглед, а на маниакална, самозабравена слепота. Точно поради тази
причина Горанов е Мария-Антоанетата на четворно-петорната коалиция (човек вече
се обърква колко маймуни накацаха на клона на управлението). Репликата "Не
винаги е имало ток" е продукт на политически светоглед. Това е начин да
кажеш, че изобщо не те интересува как живеят бедните и, че въпросите за тяхното
битие са една излишна досада. Това е философията на успялото юпи, което изобщо
не иска да знае какво има зад него, защото вече е спечелил в житейското
състезание, избутал е с лакти всички, а за България не дава пет пари.
Горанов е
наемния килър на управлението. Не напразно той стана идеологът на обира на века
и вече виждаме психика на завършен комендант на концлагер. Оттук-нататък нима
разчитате на някаква социална политика. Лузъри, социални помощи не винаги е
имало. Баба ви все на детска градина е ходила, хайде, хайде. При това и тези
заплати в България са неразумно високи. Може да получавате колкото да платите
по един курс на децата по математика, а оттам-нататък и половин филийкка стига
за вечеря. Един сайт излезе с новина, че една моя приятелка във фейсбук, а и на
живо е заплашила Владислав Горанов с убийство. Не искам по никакъв начин да
ставам съдник на нейния речник, но Наталия прекрасно е усетила друго. Репликата
на Горанов е първи изстрел от класова война. И май е време да върнем отново
това позабравено словосъчетание, защото, когато наглият богаташ с арогантност
ти казва, че бедния може да живее и без ток, какво е това? Опит за милосърдие?
Аз разчитам желание да натикаш неуспелите, ударените, бедните обратно в
пещерите, за да не се мяркат на Мария-Антоанетата докато прави планове за
следващия голям заем. Дълго време се заблуждавахме, че подобен тип класово
презрение е останало някъде далеч в тъмните на историята, но ето, че
финансовият изверг на кабинета доказа точно обратното. Кой беден човек може да
чака надежда в такава ситуация?
Май
единствената крехка надежда е, че не винаги е имало и горановци в управлението.
И като гледам как водят своята мизерна битка срещу здравия разум след това
задълго няма да ги има. Владислав Горанов не бива да гледа филми за съдбата на
Мария-Антоанета. Защото това сериозно ще му развали съня. Ама пък хората не
винаги са спели спокойно...
No comments:
Post a Comment