Eдна
метеорологична история прозвуча съвсем като политическа метафора. Миналият
уикенд лидерът на ДСБ Радан Кънев и негови колеги закъсаха в преспите между
Сърница и Пазарджик. Неочакваният мартенски сняг, който за пореден път изненада
страната, се стовари като проклятие и върху ръководството на десните, за да се
стигне дотам, че Кънев да се отдава на модерните лудости на епохата и да пуска
снимки в Туитър на снеговете с надпис: "Засега се измъкваме от Сърница,
яваш-яваш...". Разбира се бунтовническото интернет-пространство така
захапа костовиста заради този турцизъм, че той ще носи синила от бича (както
казваше Вазов) още дълги години, понеже дисидентското тролване не познава
милост по тези географски ширини.
Но истински
метафорично е до прибягванео на турцизъм, а самата история с блокираното в
снеговете ДСБ - изключително поетичен образ за сегашното състояние на
Реформаторския блок. Ако продължим със зимните алегории тази коалиция все
повече заприличва на човек, изгубен сред безкрайните ледове и унасящ се в сън
за някаква цветна, топла и алтернативна реалност, където животът му ще е вечен,
а възходът неумолим. Вярно е обаче точно обратното.
От
създаването на четворната коалиция, и особено след осветяването на петият играч
в съюза ДПС, Реформаторският блок се намира в капан от който няма никакъв
изход. И след сто и няколко дни управление, става ясно, че една от основните
задачи на Бойко Борисов е да държи своите десни коалиционни партньори постоянно
на електрическият стол и да не им оставя нито един миг на отдих или спокоен
живот. Това правителство в сегашния си вид все повече заприличва на купон,
излязъл от контрол, цялата сметка за който ще платят реформаторите, защото
именно от тях идва най-често високопарната лексика за небесни реформи, справяне
с олигархията и установяване на утопията на европейските правила у нас. Десните
шамани в продължение на половин година пишеха сюрреалистични текстове за това
как единствено и само присъствието на РБ в коалицията може да гарантира добро
управление и ред и сега природата на политическата реалност е решила да им
докаже, че всеки човек плаща скъпо и прескъпо, когато допринесе за
производството на безкрайни глупости във вселената.
Всъщност
ГЕРБ и най-вече Бойко Борисов си играят с реформаторите и отдавна си ги пуснали
по пързалката, защото знаят, че веднъж захапали властта традиционно десните
много трудно ще си откъснат зъбите от сиренцето в капана. И тази алчност е
причината за всички медийни земетресения, които удариха РБ и, които едва ли ще
спрат скоро. В трите големи политически акции на това правителство, хората на
Кънев бяха по-скоро страничен наблюдател, нещо като безкрайно изненадани
кибици, което подсказва, че най-важните решения за този кабинет се вземат без
всякакво участие на десните партньори в него, каквото и да ви говорят те.
Първият
случай в който стана ясно, че реформаторите са просто една малка брошка на
ревера на генерала беше внезапната акция на ГЕРБ по това парите от частните
пенсионни фондове да се прехвърлят в НОИ. Десните ореваха света, че това е
национализация, че подобно действие е недопустимо в пазарна среда, но това са
просто подробности. Още тогава се разбра, че реформаторите са изолирани от
реалния процес на управление и са пуснати в медиите да заместват липсите, които
породиха оределите телевизионни участия на Бойко Борисов. Парадоксалното е, че
във всеки такъв случай политическата цена не се плаща от ГЕРБ, защото те са
монолитна партия на кражбата, с ясно формулиран кариеристичен интерес, а от реформаторите,
които са толкова разпасана команда, че често приличат на психиатрия, оставена
без лекарства. Може би е добре да припомним мелодраматичните възгласи на лидера
на ДСБ, че Бойко Борисов не му вдигнал телефона, за да се разберат по мъжки за
промените. Малко по-късно няколко телевизии изловиха, че Радан Кънев май не е
много наясно себе си, защото само 24 часа по-късно версията му беше, че не е
имало никакво затруднение в комуникацията, а двамата с Бойко се били разбрали.
Изобщо от целият сюжет си пролича, че коалиционният партньор е небрано лозе и
се чуди как да излезе от лабиринта на тази медийна мешавица.
И ако
случката с пенсионните фондове можем да я броим просто като проблем в
коалиционната комуникация, то изтеглянето на дълга от 16 милиарда лева доказа,
че Реформаторите не играят по никакъв начин, когато се вземат най-важните
решения. Лидерите на РБ научиха от медиите, че предстои емитирането на такъв
заем и останаха като гръмнати. Идеологическата машина на традиционната десница
просто зацикли, защото законопроектът, който Владислав Горанов представи в
парламента наистина приличаше на господарска заповед за отварянето на хазната,
без никаква допълнителна аргументация. Хората на Кънев трябваше да направят
удивително салто мортале, за да прикрият това, че са държани на тъмно при
задаването на този курс. Та трябваше спешно да се събират на семинар в Поморие
и да излязат с една много интересна позиция с която от една страна възславят
обира на века от джобовете на българите, а от друга остро атакуват Владислав
Горанов, че начинът по който представил решението си, позволил на БСП да развие
много сериозна атака срещу правителството, която оттекнала в медийното
пространство.
Още тогава
стана ясно, че Бойко Борисов умишлено, сякаш напук си играе с реформаторите и
целта му е да ги държи постоянно раздразнени и ядосани. Поведението му спрямо
тях прилича на държанието на неверен съпруг, който не спира да хойка, но от
време на време се връща в семейната спалня и уверява съпругата, че
оттук-нататък ще е нов човек и спира завинаги с кръшкането. Използвам сравнението
със спалнята, защото преди изборите, когато РБ все още се правеше на радикална
алтернатива на генерала, Радан Кънев публично беше обявил, че все пак за ГЕРБ
оставал вратата окрехната и сега всичко ни подсказва, че оставанета отворена
врата е била на спалнята и на нито една друга стая по земята.
БСП изпати
много от своите коалиционни взаимодействия с ДПС. След две управления с хората
на Доган социалистическата партия излезе на избори като жертва на системен
вампир - обезкървена, бледа, хилава, залитаща и най-вече предадена. И нечувано
слабите резултати на партията се дължат донякъде и на това. Когато превърнеш
формацията си в просто придатък на друга, тогава не само губиш политически
образ, ами започваш да се топиш, защото избирателите в България най-много
наказват слабостта. ГЕРБ за Реформаторският блок ще е същото каквото ДПС за
БСП. Не напразно последните проучвания показват срив в рейтинга на
традиционната десница, която бе задмината дори и от "Атака". Това е
съвсем нормално, защото реформаторите са така обезсмислени политически и
същевременно превърнати в пазители на статуквото, че повече приличат на
карикатура, отколкото на политическа партия. И най-лошото е, че ситуацията е
безднадеждна за тях. След като се хваната на хорото на властта, те нямат друг
избор освен да го бранят докрай независимо колко ритници ще изядят, защото
пускането им точно в този момент може да е дори летално. А Бойко Борисов не
пропуска да покаже кой коли и беси в това управление. Да припомним какво се
случи покрай прословутата акция "Червеи", която интригантски бе
пусната от генерал Атанас Атанасов като интрига за това, че прадишната власт е
подслушвала протестъри. Няколко дни Борисов се пази да вземе отношение по нея,
въпреки, че от първия момент е знаел истината и остави дясната истерия да добие
размерите на турски сериал. След това отсече главата на повечето от тях с
репликата, че никакви протестиращи не са били подслушвани и спихна един от
малкото опити на реформаторите да се върнат в голямата политическа игра и да
заемат толкова обичаната от тях роля на върховни ангели.
И
най-накрая - Борисов зловещо пусна Реформаторския блок по пързалката и покрай
рокадата на оставката на вътрешния министър Веселин Вучков. Той толкова добре е
изучил театралните пози на Кънев и компания, че вече не му представлява проблем
във всеки един момент да ги накара да лаят като болонка. Тъкмо десницата
набираше мускули да прави седящи стачки в защита на Вучков и да се държи като
недоволна съпруга, той извади Румяна Бъчварова като коз и ги обезоръжи. И
вместо Радан Кънев да беше тържествувал във фейсбук от това, трябваше да си
даде сметка, че Борисов ги използва, за да установи своя пълен контрол върху
вътрешното министерство. Така че реформаторите още един път вместо източник на
реформи се оказаха вестител на най-мракобесното статукво и реставрацията на
полицейските кубинки в сектора "Сигурност". Сега цената на тази
реставрация обаче се пише на техен гръб, защото едва ли някой предполага, че
Бъчварова е автономен изразител на политическа воля. Тя е поставена там, за да
бъде командвано чрез нейните ръце, но по волята на друг. Да не говорим за това,
че Борисов по този начин спря и апетитите на реформаторите към спецслужбите и
ги използва за разчистване не терена, каквото нямаше да бъде възможно, ако не бяха
глупавите ходове на хората на Кънев.
Изобщо
вместо да се опитват да предлагат наистина някаква смислена алтернатива и да
бъдат формацията, която се опитва поне малко от малко да наложи здрав разум в
несъвместимия съюз, който е на власт, реформаторите самички се превърнаха в
най-абсурдната част от него. А този абсурд стигна до своя логически край,
когато Радан Кънев благодари на ДПС за тяхното гласуване в полза на дълга. Това
беше демаскиращото гласуване, когато стана ясно, че политическото пространство
днес се управлява от Борисов и Доган, а всичко останало е един постоянен
спектакъл, който служи публиката в нито един момент да не се замисли за това,
че налице няма никаква промяна, да не говорим, че отстраняването на ДПС просто
няма да се случи. Благодарностите на Кънев трябва да бъдат запомнени, защото
много рядко в нашия политически живот се е случвало марионетката да благодари
на този, който й дърпа въжетата. Това е върховен акт на себеразголване и
цинизъм. Жертвата на вампира благодари за удоволствието да бъде вечеря.
Водете
си записки за това как се остава извън политиката.
No comments:
Post a Comment