Демокрация, победила в едно отделно село...

След победата на Октомврийската революция две доктрини официално започват идеологически спор. Първата се символизира от неспокойният интелектуален и разпален дух на Лев Троцки, който твърди, че социализмът не може да победи в една отделно взета страна и, че ако новата държава Съветски съюз иска да има бъдеще, революцията трябва да стане перманетна, докато и последната държава в света не бъде обхваната от този огън. Другата гледна точка, в по-късни години символизирана от Сталин е в това, че социализъм е възможен в една отделно взета страна, която първо трябва да укрепи себе си и чак тогава да разпространява семената на революцията.

На повечето от вас е ясно, че това е практически неразрешим спор, защото изходните предпоставки за него са коренно различни, но разравяме огънят на миналото не, за да участваме наново в тази дискусия, а за я вземем за отправна точка в разсъжденията ни за съвременна България.

На 25-ата година от прехода в страната ни се появи първият паметник на демокрацията. Той ще се намира в село Негушево, община Горна Малина. С този монумент местните ще си напомнят своята победа през 2011 година над идеята в селото им да има каменни кариери и мини. Значи вече можем да направим равносметката - за 25 години демокрацията е победила в едно отделно взето село и то така, че хората просто искат да я почетат. На другите места из страната думата "демокрация" предизвиква нервни тръпки и яростни псувни. За което, дайте да бъдем честни, не е виновна демокрацията сама по себе си. Демокрацията е прелестна, пролетна, винаги развълнувана. Проблемът е, че на нас за демокрация ни продадоха психеделичните видения на няколко алчни отрочета на бившата номенклатура, които побързаха да се запишат в легионите на истеричния антикомунизъм. Чакахме свобода, получихме криминален разгул. Чакахме просперитет, получихме невиждано неравенство. Чакахме да сме в клуба на богатите, а сега виждаме, че даже в стаята за прислугата не ни искат. И всичко това стана, защото ни представиха една криминална революция като някакъв преход. 

Демокрацията се появи за малко на хоризонта, преди да бъде удавена от кървавите лапи на алчни новобогаташи, светски парвенюта, безгръбначни телевизионни водещи, водевилни политически фигури и психодесни анализатори. Заради това предлагам село Негушево да бъде включено в стоте национални туристически обекта. От 25 години страната ни тъне в перманентен скептицизъм, добре да е обявим поклоннически туризъм до единственото място, където тържествено демокрацията е победила. Това ще е паметникът на разбитите надежди.