Monday, April 27, 2015

Моят сблъсък с българския евроатлантизъм




Преди да кажем няколко думи за властовата шизофрения, която разтърси заседанието на КСНС при президента вчера, преди да минем през президентските гърчове да накара най-бедната държава в ЕС да задели милиарди за въоръжение, преди да прегледаме състоянието на психодясното и неговите улични подвизи, ще си позволя да ви разкажа една автентична история, която се случи с мен в понеделнишкия ден.



Върви си старият репортер из центъра, опиянен от пролетното слънце, наслаждава се на света, а в сърцето му се разгаряше някаква нетленна радост от живота, когато чух някой да вика:
- Симооооооооов, чемодан, вокзал, Москва!
Крякащият се оказа някакъв злобен дядка, който ме сочеше с крив пръст със заострен нокът. И какво да видя - пред президентството 60 души от гражданското психодясно правят протест под надслов "Да" на България в НАТО и ЕС". Присъстващите развяваха знамената на реформаторското БЗНС и си казах, че ако Стамболийски можеше да излезе от гроба така щеше да нарита тези, които се гаврят си името на партията му, че свят ще им се завие.
Спрях се, за да обърна внимание на психодесния, който вече ме пращаше в Сибир, споменаваше за телена мрежа, а някаква присъединила се евроатлантическа леля ми каза, че няма никога да успея да изведа страната от НАТО. Леко се зарадвах, че привиждат чак такива сили и пориви от мен и споделих със стареца и лелята, че очаквам от тях като демократи и европейци не само да не ми крякат, а да ме черпят с бира и да ми пратят телефоните на млади евроатлантички, които да ми обяснят за ценностите, натовското оръжие и Жан-Клод Юнкер по вълнуващ начин. Но разговор между нас не се получи. Те искаха да ме пратят в лагер по възможност веднага. Видях, че и други евроатлантици проявяват интерес към скромната ми персона и отново се сблъсках с един факт, който от години ми е интересен. Всички тези искаха да ме пратят в Москва, ама никой не желаеше да ми плати билета. Скръндзава работа.
Махнах с ръка и пак се отдадох на пролетта. В нея нямаше грам евроатлантизъм.



Това накратко беше моята история.
Протестът за който става дума се провеждаше под прозорците на президенството, защото течеше прословутият КСНС на който министърът на отбраната Николай Ненчев и президентът Росен Плевнелиев се опитаха да извият ръцете на всички политически сили да развържат кесиите и да дадат 5 милиарда за натовско оръжие и военна техника. Искането е особено цинично на фона на колабиралото здравеопазване, липсата на пари за пенсиите, окаяното положение на доходите дори и на работещи хора. Но за евроатлантиците в управлението това няма никакво значение. Те знаят много добре какъв ангажимент са поели пред своите господари отвън и като питбули се опитаха да откъснат тези пари, за да докажат вярност.
Крякащото психодясно, което много настоява България да се докаже като лоялен партньор в НАТО също смята, че наведената поза е най-добрият начин за демонстрация на вярност, но нито един от тези блюстители на правилата, реда и демокрацията ни попита президента например - откого е получил мандат да поема ангажименти за превъоръжаване. Бюджетните въпроси са прерогатив на парламента и на правителството. А Плевнелиев на срещата в Уелс миналата година е поел ангажимент за превъоръжаване без да попита никого. И това е нарушение на всеки принцип на разделение на властите, който историята познава.
Всички знаем, че под "лоялност" НАТО обикновено разбира купуването на техника, пък била тя и от 1969 година. Заради това сега до припадък ще ни обясняват за хибридна война, слаби способности за реагиране и всякакви други клишета с цел да се постигне някакво ниво на поносимост сред хората за огромния харч, който се превръща в официална политика на държавата. И въпреки колизиите на Бойко, който за първи път в своята история, е заел почти правилна позиция като отказа парите да бъдат извадени сега, всички знаем, че натискът за тези милиарди ще бъде непоносим, а Плевнелиев ще се изживява като евроатлантически пророк с блеснал поглед.
А срещу кого ни е необходимо това оръжие. Лексиката, която Ненчев и Плевнелиев използват е отвратителна, защото тя трайно нарежда нашата страна сред ястребите в Европа. Антируската политика отново и отново поражда проблеми във всякакъв план за България и въпреки това евроатлантиците, опиянени от идеята за бъдещи комисионни точат сладострастни лиги за това как като си купи стари самолети страната ни едва ли не ще реши всичките си проблеми.
И това е причината човек да не може да не адмирира поведението на Михаил Миков, който напусна вчера заседанието при президента. С отсъствието и на Волен Сидеров, сега държавния глава няма да може да повтаря мантрата си, че управляващи и опозиция имат единно виждане. Защото този въпрос, въпросът за милиардите за ненужно оръжие е въпрос за сърцевината на българската демокрация. Тя е пред изпитание. Дали ще се поклони пред истеричните и изкукали психодесни, които си въобразяват, че с американски самолети завинаги ще изгонят своите демони или най-накрая ще води национална политика с ясна цел, смисъл и историческа памет.


Със своите действия вчера - Плевнелиев, Ненчев, а и целият Реформаторски блок за пореден път показват, че не са български политици. Те вероятно много добре могат да се впишат в обществения климат на Тексас, но в София звучат като изкуствен интелект, с написана навън програма. Заради това голямата битка срещу идеята да се изсипват милиарди в непотребна военна техника предстои, защото перверзните садо-мазо лакеи представят това решение като национално отговорно. Кажете го на хората, които взимат по 350 лева заплата. Кажете го на пенсионерите, които събират последните си пари, за да купят подаръци на внучетата.
Десницата за пореден път доказва себе си като прокризисна сила, която дори не е в състояние да разбере големите проблеми на страната и ги решава с милитаристична лексика, изсъскани лозунги, спотаена истерия и психомитинги в защита на социологически нули.
Заради това вчера предпочетох да се наслаждавам на пролетта. Българският евроатлантизъм няма този упоителен аромат на нов живот.
Той мирише на оръжия, алчност и корупционна пот.

No comments: