Позорът на българските шарлита

Спомняте ли какъв обществен вой се вдигна, когато на 17 януари светът потресен узна за атентата в редакцията на френското сатирично издание "Шарли Ебдо"? Тогава двама маскирани ислямисти нахлуха в сградата на седмичника и убиха неговият издател Стефан Шарбоние, девет служители (карикатуристи и административен персонал) и двама полицаи. Цяла Европа беше като парализирана от шок и ужас. Не бяха минали и два часа от престъплението, когато започна кампанията "Je suis Charlie" (Аз съм Шарли). Хиляди хора по цял свят сложиха на профилните си снимки този надпис като знак, че подкрепят свободата на словото, правото на сатирично изобрязяване на света като основополагаща ценност на света, който наричаме западен. България като страна на постоянната имитация не остана по-назад. И тук куцо и сакато се окичи с надписа "Je suis Charlie", макар и в повечето случаи да си го присвоиха хора, които с радост биха забранили всяко мнение, което противоречи на тяхното. Истерично-протестърската нотка покрай този атентат достигна до такова фалшиво кресчендо в българското виртуално общество, че най-шумните представители на този бял шум бяха наречени "шарлита", но вече не в позитевен, а в отрицателен смисъл. Шарлито стана символ на обществена подлост, на вечното епигонство, на престореното смирение, на фалшивата подкрепа, на подлостта на тези, които се направиха на съвести, въпреки, че никога не са били независими дори и за секунда. Именно протестърската преса и сайтове у нас предизвикаха масово отвращение от тази кампания в много хора, защото всички видяха нечистия замисъл да се приватизира една трагедия в името на някакви вътрешнополитически активи. А и самият факт на това, че се оказа, че едни французи са по-голяма жертва от всички нещастни хора, които загиват при атентати в света предизвиква размисъл. И именно, защото самите сатирици на "Шарли Ебдо", крайно леви при това с анархистичен размах, не биха търпяли някой да ги използва в името на подкрепа на политическото статукво, си струва тази тема никога да не бъде сваляна от дневен ред. Шарлитата са зараза, защото не схващат истинският смисъл на ценностите, а лицемерието им е толкова голямо, че може да запълни с отровна мъгла Стария континент. Но нека да оставим света и да погледнем положението у нас. Шарлитата бяха свръхактивни, явяваха се по сутрешни блокове, кряскаха, че са готови да дадат живота си за свободата на словото. Твърдяха, че могат да станат опълченци за защитата на Европа. Толкова статии бяха изписани по тази тема, че ако човек ги вземе и пресова сигурно ще е в състояние да произведе тоалетна хартия за половин София. С толкова много талибани на свободното слово и защитници на монумента на демокрацията човек дори почва да се чуди как все още "Ислямска държава" не е била поставена на колене, а нейният лидер да бъде принуден публично да отвори брой на "Плейбой" и заставен одобрително да цъка над голите мацки.

Всичко обаче това се оказа един лицемерен, мазен, гнусен и противен театър. На българските шарлита никога не им е пукало за свободата на словото. Те се водеха единствено по политическата мода, по възможността да се изкарат европейци, без изобщо да са такива. И демонстрираха цялата тъпота на политическото позьорство и неговото изтощително лицемерие.

Всичко това стана ясно едва сега, няколко месеца след "Шарли Ебдо". Защото в една друга държава, съвсем недалече от нас започна яростна атака срещу свободата на словото. В Украйна, обявена от ЕС като страна с демократични ценности, след Майдана, в рамките на една седмица бяха убити трима журналисти. Жертви на атентати станаха Олес Бузина, Сергей Сухобок и Олга Мороз. В рамките на същата кървава серия бе убит и ексдепутатът Олег Калашников. Какво е общото между всички тях? До един бяха противници на хунтата в Киев и на пълзящата бандеровщина, която се опитва да подмени политическите ценности на Украйна. Сред тези убити най-известен е журналистът Олег Бузина, който обаче никога не е бил сепаратист, или пък някога е настоявал Украйна да се присъединява към Русия. Въпреки това обаче той беше противник на властта и никога не си позволи да изкриви своята съвест в описването на чудовищните неща, които виждаше да се правят. Неговите анализи днес вече могат да се четат като пътеводител за една страна, която реставрира най-големите демони от своите минало и се превръща, постепенно, бавно и целенасочено, в една тоталитарна държава, където няма никакво място за различно мнение и мислене.

Бузина виждаше как властта на Порошенко/Яценюк погазва свободата, тъпче несъгласните, реставрира мрачните сенки на украинските фашисти и плати с живота си заради това, че не поиска да остане в хора на мълчаливите. Не напразно сайтът "Миротворец", който съвсем официално е свързан със спецслужбите на майдановската държава, и който през ден пуска странни списъци с враговете на Украйна, в първите часове минути след посегателството написа, че Бузина е "ликвидиран" в двора на собствената си къща. Само няколко часа по-късно текстът беше сменен, но вече имаше хора, които бяха запазили снимки на оригинала. Бузина е бил ликвидиран, защото не приема неоавторитаризмът с европейска патетика и риторика, който се предлагаше на населението. И смъртта му съвсем не накара държавата да се задейства да намери неговите убийци. Точно обратното - съветникът в Министерството на вътрешните работи Антон Герасченко веднага обяви убийството за дело на Москва и посъветва всички други вътрешни врагове да се предадат сами. Това ли беше смисълът на Майдана - да се установи държава, където журналистите, които не искат да мълчат, да бъдат клани, избивани и проклинати посмъртно от бандеровската клика. А от страна на властта в Киев човек чува само конспиративни теории, че дългата ръка на Кремъл е виновна. Ама, разбира се, кой друг да е виновен? Дали Москва обаче е вложила в устата на Ирина Фарион, обсебена от демони русофобка, кадър на националистическата партия на Олег Тягнибок, която написа за смъртта на Олес Бузина: "Убиха дегенерата Бузина", а след  това споделя, че такива като него отивали в канализацията на историята, а най-накрая му пожелава мрак и забвение.

Ако това не е тежък ботуш на властта върху свободата на словото, кое е изобщо?

След това може да се заровим в случая с Олга Мороз. Оказа се, че тя е убита два дни преди властите да пуснат съобщение за това. Какво ли е имало да прикрият? Какво ли е трябвало да се изчисти, за да спестяват 48 часа на обществото истината за случая?

Пред очите на всички най-мрачните прогнози за Украйна се оказват истина. Това вече не е държава, а една психиатрия в която властта е взета от най-опасните луди. И тези луди по някакъв странен начин са успели да накарат Европа да ги признае и позорно да мълчи за техните престъпления и деяния. А няма никакви изгледи тази кървава вълна да спре. Хунтата чувства, че властта, а и фалшивият морален облик й се изплъзват и ще е готова на огромни манипулации, репресии и всичко останало, за да спре всяка възможност властта да й бъде взета. Заради това параноиците в Киев са готови да бълват теория след теория, лъжа след лъжа, само и само да запазят постовете си с поне още един ден.

И тук следва големият въпрос. Къде са шарлитата? Една авторитарна власт е започнала да избива журналисти, а не сме прочели нито един протестърски статус срещу политиката на Киев? Поне един от "моралните стожери" да бе написал гневно послание, яростна декларация в името на убитите и да настоява истината да стане известна. Всякаква Асоциации на европейските журналисти, които иначе по повод и без повод се обаждат, сега мълчат като глухонеми. Или по-скоро като карикатура на известните фигури на маймунки - не чух, не видях, не разбрах.

Значи така - когато на прицел са френски журналисти и то от външна за Европа заплаха, тогава всички можеха да се вдигат на шествия и да леят крокодилски сълзи за свободата на словото. Но когато това става в една страна, обявена предварително и лековерно за демократична, тогава никой дума не обелва. Това е мерзост. С подобна мерзост навремето европейските елити са посрещали възхода на нацизма, а някои от тях тайно са му симпатизирали. Същото се случва и по отношение на хунтата. Европа отгледа това мракобесие, тя му бабува при неговия поход към властта и сега не иска да признае чудовищната грешка, която направи. Шарлитата с часове могат да ви говорят за измислицата "хибридна война", за информационните манипулации на Русия, но отказват да признаят очевидно - кървавото местопрестъпление на Украйна, където избиват журналисти по списък. И не само това. Много фотографии показват, че властта в Киев бе пратила агенти на поклонение на Бузина, за да записват номерата на всички коли, които отиват да отдадат почит на жертвата. Това напомня за началото на бандеровско изстъпление и дори, когато то вече се случва, моралните стожери се правят, че нищо не е станало.

Нещо повече - шарлитата у нас веднага възприеха удобната версия на Украйна и като целенасочена гавра с жертвите обявиха, че престпленията са станали по поръчение на Путин. Точно тези същите настояваха, че подобно обяснение за убийството на Борис Немцов в Москва е доказателство за вина. Това е тъмницата на двойните стандарти, занданът на лицемерието, каторгата на политическият цинизъм.

Точно този двоен стандарт може да пресуши политическите сили на Европейския съюз. Свободата на словото би трябвало да е ценност, дори и когато се отнася за хора, които разрушават твоята версия за света. На украинските журналисти обаче им отказаха свобода на словото. Тях ги ликвидираха заради това, че търсят истината. И помнете, винаги помнете, че нашите шарлита мълчаха. 

От това мълчание те никога няма да успеят да избягат.