Парламентарните избори се оказаха като шоколадово яйце, което получаваш неочаквано, а то е пълно с изненади. ГЕРБ спечели съвсем непредвидена и то голяма победа на 5 юли. Голяма, защото нито един социолог не успя да изчисли техните 39,71 %, което им осигури 116 депутати в 41-ото Народно събрание. Осигури им и самочувствие още в бляскавата изборна нощ в която с тържествуващ глас Цветан Цветанов обяви, че ГЕРБ са постигнали своята задача - победили са на изборите с такъв резултат, че могат да подарят премиерското място на своя неформален лидер Бойко Борисов по случай рожденния му ден...
Триумф и поражение
Самият неформален лидер също прояви красиво чувство за хумор в нощта на изборите, изтърпя набързо изприпкалите телевизионни журналисти в къщата си в Банкя, даде изявления за това, че е размазал конкуренцията и, че ще направи правителство, но не на всяка цена. Тогава - навръх изборната шумотевица сред блясъкът на светкавици на фотоапарати и под изкуственото осветление на НДК, никой не взе думите на Борисов сериозно, най-малко представителите на Синята коалиция, които се разхождаха с блеснали лица в изборната нощ. Резултатът за СДС и ДСБ плюс присъдружните им партии, които дори самите те не могат да назоват, се оказа повече от трагичен, защото с 6,76 на сто резултат традиционните десни партии едвам се спасиха от съдбата да останат извън заветният пристан на банките в парламента. Въпреки това обаче елементарната математика наистина беше на тяхна страна. 116-те депутати на ГЕРБ са с 5 по-малко, отколкото са необходими за спокойното гласуване на правителство. Вероятно именно боговете на тази политическа аритметика дадоха увереност на Мартин Димитров и Иван Костов в изборната нощ да говорят като сигурни участници в бъдеща дясно-центристка управленска коалиция. Думите на самия Бойко Борисов, който обяви, че първо започва да разговаря със Синята коалиция, допълнително подгря десните надежди за политически реванш след цели 8 години на студения и пуст бряг на опозицията.
Премиерът-камикадзе
На следващия ден обаче десницата трябваше да се сблъска с ексцентричните прояви на своя събрат от Европейската народна партия, който само 24 часа след вота обяви през медиите, докато режеше триумфално лента на ремонтирана детска градина, че кабинетът му вече е готов. Това изявления предизвика леко паникьосани коментари в пресата от страна на СДС и ДСБ, които всъщност бяха изправени само за миг пред един неумолим и политически демоничен избор - или подкрепят правителство на Борисов и то самостоятелно или да вървят в опозиция с БСП и ДПС. Отзоваха се в небрано лозе, както би се изразил поетично българският народ. След няколкодневни разтакавания, ГЕРБ съвсем открито заговориха, че кабинета ще е изцяло техен, а Бойко Борисов от позицията си на неформален лидер дори обяви, че партията му никак не се страхува от предсрочни избори, защото би ги спечелила отново и този път щяла да има 150 депутати. "Дори и Синята коалиция, и РЗС да подкрепят Станишев и Доган, правителство между тях няма да има, защото "Атака" и ГЕРБ никога няма да го гласуват. Тогава пак ще има избори и вече ще имаме 150 депутати", бяха точните му думи. После продължи: "За мен премиерският пост не е самоцел, мен не ме интересува в личен план. Утре ще им хвърля мандата и да отиват на избори да се оправят. Ако си мислят че ще ми извиват ръцете - много се лъжат, в това съм категоричен". Най-накрая с патетиката на японско камикадзе той обобщи: "Ако не се справи правителството, аз си заминавам. Аз съм най-големият самоубиец, защото поемам цялата отговорност".
Всъщност на фона на това изявление се оказа единствено, че в изборната нощ от десницата само Бойко Борисов е знаел какво говори и какво точно има предвид с всичко, което е коментирал. Неговата политическа тактика се очерта съвсем ясно - управление с плаващи мнозинства. Когато Синята коалиция откаже, партията му ще се обръща за помощ към РЗС. Когато там потропат на затворена врата винаги им остава вариантът "Атака". Всъщност именно в посока на "Атака" е другият видим резултат от действията на ГЕРБ. Борисов на практика легитимира партията на Сидеров като равностоен на другите политически субект и като почти легитимен участник в бъдещото управление, поне под формата на парламентарна подкрепа.
Политическо Монте-Карло
Естествено не закъсняха и цирковете, но просто никой не очакваше те да се случат толкова рано и да прокънтят така в пресата. Вместо договор за коалиционно управление, Борисов предложи на партиите от десницата меморандум за сътрудничество. Това обаче е все едно да замениш обилния обяд със снимка на това как хора се хранят. От страна на ДСБ и СДС се навдигна политически вой. "Не могат да искат от нас бланкетна подкрепа", ожали се Мартин Димитров. Иван Костов пък като мрачен пророк от миналото сподели, че сините ще подкрепят правителството, защото противното означавало да отидат в лагера на БСП и ДПС, но не можели да гарантират, че ще крепят кабинета през всичките четири години. Сините искали да имат поне експерти в управлението, за да получавали навременна информация какво се случва.
Топлите отношения между РЗС и ГЕРБ пък бяха вледенени от една почти конспиративна история, извадена сякаш от трилър на Том Кланси. Лидерът на РЗС Яне Янев свика специална пресконференция, за да се оплаче на медиите за това, че Борисов зад гърба му канел негов човек на министерски пост. В медиите се появиха слухове, че това е Димитър Абаджиев, но Янев така и не пожела да каже името. Обаче допълни, че имал разпечатки от разговори по мобилни телефони. Борисов отрече. Подозренията останаха. Обаче РЗС също обявиха, че ще подкрепят кабинета поне 6 месеца.
В крайна сметка именно това поведение, което бе изработено и промоцирано в нощта на изборите, позволи на Борисов с увереността на американски президент да не води абсолютно никакви консултации за състава на правителството, а да посочва бъдещите министри един по един, сякаш разполага с неограничено обществено доверие и ресурси. Естествено Борисов получи не един и два комплимента за своята победа. И от страната и от чужбина. Но пък видя и отговорностите на своя пост. От Европейската комисия набързо обявиха, че е добре да има специален вицепремиер, който да отговаря за еврофондовете, позиция, която ГЕРБ се заканиха да закрият. Икономическата програма на партията също претърпя цяла серия от пируети в опита си да се намести по обърканата ос ляво-дясно, но пак без особен успех. В крайна сметка обаче Борисов демонстрира ясно какво ще представляват следващите години от мандата му. Всяко важно гласуване в парламента ще е продукт на кратковременни договорки и депутатски примирия. Законите ще бъдат договаряни един по един, а РЗС, "Атака" и Синята коалиция ще бъдат пешки в сложната игра, която ГЕРБ си постила да играе, защото трите посочени формации под различни форми и състояние ще трябват на Борисов не постоянно, а само за спешни случаи или при пожар. Това доближава правенето на политика до играта на рулетка, но пък, ако бъдем честни, общо взето този хазарт е единственият начин на Бойко Борисов да си позволи наистина самостоятелно управление, без да е зависим от фигурите от близкото минало на десницата, както и от фаловете на техните управления.
Какво да се прави?
Пътят на ГЕРБ към и във властта може да ни послужи като добра обратна метафора за състоянието на левицата. Поражението наистина беше тежко. 17,72 на сто или 750 хиляди гласа е цифровото изражение на загубата на Коалиция за България. В изборната нощ журналистите чакаха Сергей Станишев да произнесе думата оставка. Той не го направи, но със силен аргумент Ц че оставката му може да бъде поискана от всеки и, че не го е страх от това да се пребори на избори за лидерския пост в БСП.
Едва на 5 юли БСП вече беше в състояние да види какъв ужасяващ ефект са имали върху нея думите на Ахмед Доган, че цялата власт произтича от него. И така левицата се отзова в парадоксална ситуация, която може да бъде описана само с отричащи се една друга фрази. БСП изкара един незапомнено успешен мандат, защото икономическият растеж и привлечените инвестиции нямат аналог в годините на прехода. Добрата икономическа политика позволи на България да посрещне световната и привнесена отвън у нас в криза в доста по-добра кондиция от повечето страни в ЕС. Същевременно БСП загуби изборите, защото стана жертва на политическото усещане за разрастването на влиянието на ДПС. Така левицата стана странична жертва в анти-ДПС вота. БСП постигна неочаквана мобилизация на своя електорат на парламентарните избори, но тя бе изметена от високата избирателна активност и така Коалиция за България се оказа с 40 депутати в Народното събрание.
На заседание на Националния съвет обаче Станишев получи вот на доверие и даде заявка за цялостна реформа в партията. Голяма част от посочените тук изводи всъщност бяха изведени от самия Станишев в доклада му. На заседанието на Националния съвет обаче станаха и хора, които открито поискаха оставката на лидера като морален акт на отговорност за тежката загуба. Всъщност вън от новините за БСП все още е прекалено рано да се прави цялостен анализ, защото процесите тепърва започват и повечето предварителни прогнози или гадаения са обречени на провал, подобен на социологическия опит да познаят резултата от вота.
Старата сага
Обобщенията не действат при фигури като неформалният лидер на политическа партия ГЕРБ. Той е твърде променлив, податлив на настроенията си, което трудно се съвместява с прокарваната за него митология, че той има стратегия и тактика за повечето си политически действия. Предстои ни да опознаем този нов политически стилист в управлението на страната. Проблемът идва оттам, че една част от хората почти на следващия ден след изборите разбраха какво точно са направили. Някои от тях съжалиха. Други ще съжалят с течение на времето. Защото думата "коалиция" може да е станала символ на нещо лошо, но никога досега в българската история не сме имали парламент, който ще играе ва-банк при всяко гласуване. Тези избори, които успешно оставихме в историята, начертаха поредният епизод от дългата и протяжна сага в безкрайното българско търсене на чудото и чудотворците. Та, ако има нещо по-гадно от това да целунеш жаба с надеждата, че тя ще се превърне в принцеса, то безспорно това е да целунеш същата жаба и тя да си остане жаба. С други думи предстои ни да видим дали поне този път приказката няма да има добър финал. В приказките обаче принцовете обикновено не слушат чалга и не крещят по репортери, нали?
No comments:
Post a Comment