Monday, June 08, 2015

Психодясното и новата му битка с паметник




Вече е сигурно. Софийското психодясно може да бъде обяснено не от политологията, а единствено и само от сексуалната патология. Неумиращият им фетиш към битките с паметници получи нов пристъп екзалтация тези дни, когато стана ясно, че цялото дясно стене, негодува, пръска слюнки и не приема монументът на Самуил в центъра на София.
Няма смисъл да коментираме художествените достойнства на постамента. Лично на мен той ми харесва, внушителен е и въпреки, че не си падам по патриотарските подскоци във фигурата е съчетано достойнството и невероятното страдание, които вървят ръка за ръка при Самуил. Няма смисъл да правим арт-критика на фигурата просто, защото атаката срещу нея съвсем не е израз на някаква критична естетика. Напротив. Къчовете срещу монумента са изцяло предизборен ход, жалка пиар-акция, която трябва да сплоти редиците на деградиралата морално градска организация на ДСБ, която от години насам е просто придатък на ГЕРБ в Столичния общински съвет. Това е огромен проблем за целия Реформаторски блок, защото техният бастион всъщност отдавна е предаден в чужди ръце.
И точно тогава психодясното намира спасение в обичайното си блато от лудост. Паметникът на Самуил е проклятие! Ама очите му бляскат в мрака! Леле, как е възможно такова патриотарство! Ами тия патриотите са пълни боклуци! Никаква естетика няма в това! Ама нас никой не ни е питал къде да бъде паметника! Оооо, бедни кремълски лузъри, вижте как нямате никакво чувство за изкуство! И още един тон измишльотини.

Протестът на дясното обаче не е естетически. Ако беше щяха да се заинтересуват от проекта още преди няколко години, когато бе анонсирано, че такъв ще има. Ама активните граждани пет пари не даваха за монумента или за неговото изящество. Изобщо не им пукаше.
Ама наближиха изборите и десницата отдавна няма друг механизъм за събиране на гласове освен колективно да бие тъпана на лудостите и да се надява, че междувременно фармацевтичната индустрия не е успяла да измисли лекарства за такива ментални дефекти.
Подобен род предизборна кампания едва ли щеше да е толкова дразнеща, ако не паразитираше върху цялата българска история. Паметникът на Самуил бил грозен. Филмът "Време разделно" - фашистки. Романът "Под игото" - неверен. Във фейсбук този подход бе наречен "глобално отродителство". Психодясното се държи така все едно те имат единственият ключ към историята и в тяхната история няма робство, Самуил е изверг, Вазов - мижитурка, а романът на Антон Дончев ги дразни, защото никой от техните любимци и до днес не е сътворил нещо, което да обиколи света.
Когато имаш проблем с цялата история на страната в която живееш, трябва да се замислиш дали изобщо носиш съзнание на българин. И не, това не е националистическа обсесия. Не ми пука дали някой от психодясното се чувства българин или не, пука ми обаче, когато именно тези безродници почнат да се държат така все едно те са журито на конкурс за това кое е нормално и кое не.
Цялата история на България обаче е проблем за психодясното. Защо? Защо, по дяволите? Какво точно не им харесва в нея? Замислих се върху този нелек проблем и тогава схванах. Историята е сбор от факти, а тези факти показват безпощадно едно - България принадлежи към съвсем друго цивилизационно поле от това, което ни обясняват редовно. Заради това ги дразни Самуил, заради това ги дразни историята за турското робство, заради това не могат да приемат социалистическите паметници и пръскат киселинни слюнки срещу тях.
И заради това поредната жертва стана паметникът на Самуил. В желанието си да спечелят някой и друг глас на местните избори, протестърите нямат проблем да стъпчат не само монумента, но и историческата фигура. Дори се зачудих дали паметникът няма да осъмне в розово с надпис: "Кремълска подлога" или "Самуил=СССР". Според една съдийка боята върху паметника е просто право на политическо мнение, нали така?

Това историческо безсрамие вече е здраво вкоренено в психиката на психодясното. Това е като перманентно показване на публично място на всичките ти срамотии чрез което да твърдиш, че едва ли не извършваш героизъм. Подобно безсрамие на отродителите друга държава едва ли познава. Нашите крякат, стенат, плюят, съскат, иронизират и правят всичко това оцветени от пламъка на чуждите им грантове. Които очевидно имат за цел да заличат и последните остатъци от национална памет и да пуснат българите с амнезия в геополитическия хаос на развилнения се свят.
Именно заради това ми хареса метафората с очите. Много хора я забелязаха. Очите на Самуил им пречеха. Очите на този, който не издържа гледката на ослепените си войни. Те поиската да затворят неговите очи. Това само по себе си е най-големият символ на простотията, която си е повярвала, че е станала политическа норма.
И всеки, който гласува за това отродителство - да бъде проклет! Всеки, който пусне бюлетина за тия все едно се гаври с историята. Добре, че има избори - можете да им покажете в кой точно канал на историята да се скрият.




Послепис

И след като един път приключихме с проклятията в горния текст, нека да се обърнем към бъдещето. Да си представим какво ли ще е България, ако тези някога вземат властта самостоятелно. И така нека да видим само един аспект от това бъдеще.



Каталог на Музей на мегамодерното изкуство, 23 век, Соуфия, Реформаторска монархия Юнайтейд Гетоус оф Бългерия:


1. Монументалното платно на художника Харалампи "Асен Генов" Джуниър: "Кварталната организация на ДСБ в "Надежда" пише писмо срещу паметника на Самуил"

2. Меланхолична Импресия на тема: "Член на СДС се беси в мезонета си, когато разбира, че българите са гласували за "Време разделно" за най-добър филм.

3. Монументална скулптура със заглавие: "Радан Кънев рита Пеевски в топките" (очите на Радан Кънев НЕ светят, а просто бляскат мъдро)"

4. Ръкопис на Ицо Хазарта и на изгубеното му парче: "Кво си мислиш хич не ме ебе - аз съм член на ДСБ"

5. Филм на режисьор-реформатор със заглавие: "Как комунистите изядоха леля ми и затвориха братовчед ми в буркани".

7. Ръкопис на романа: "Физика на изгубената ерекция" от седмия клонинг на Георги Господинов.

8. Лист хартия, напоен със сълзите на Иво Инджев написал поредно писмо до Русия да го сложат поне в някой забранителен списък.

9. Картина с кротко величие със заглавие: "Калин Янакиев в работния си кабинет пише статия срещу евразийските пориви на Анна Чапман".

10. Малка пластика със заглавие "Протестна мрежа целува ботушите на Бойко Борисов".


No comments: