Пука ли им на евроатлантическите земеделци за Александър Стамболийски?

9 юни 2015 година. Нагорещен столичен ден. Виртуалният свят се кара яростно за паметника на Самуил и светещите му очи, майката, която преди това беше вдигнала джумбуш за кърменето в мола в крайна сметка прие пари на ръка и се изниза от обществения активизъм, изобщо от нийде взорът надежда не види...

Увлечени от тази баналност на битието много малко хора си спомниха, че това е една от най-кървавите дати в българската история. 9 юни е началото на толкова гадна, брутална и нечовешка репресия, че този, който идва на власт с това море от кръв, завинаги остава увековечен в народната памет като Кръволока.

Този тип е толкова зловещ и както веднъж бях написал някога именно фигури като Кръволока те карат поетично да се надяваш, че ад наистина има и че ще го пържат в отделен казан една вечност, а дори и малко отгоре. Александър Цанков е един от зверовете в българската история и нищо по-малко от вечен огън не е достойно за него.

На същия 9 юни обаче аз реших да проверя какво правят тези, които иначе не спират да дърдорят, че са автентичните наследници на Стамболийски и пръскат киселинни евроатлантически слюнки срещу всеки, който постави под въпрос това. И така реших да отворя любимия си сайт - този на реформаторското БЗНС (сещате се, нали - БЗНС-то с присадената коса, на което лидер е военният министър, който обича да гледа спектакли на които деца насочват пистолети срещу деца). Много исках да разбера дали ще отбележат датата 9 юни, дали поне в покрайнините на тяхната памет няма да бъде регистриран някакъв спомен, че денят е важен и, че трябва да го отбележат по някакъв начин.

Отворих сайта и какво да видя. Ни дума, ни вопъл, ни стон. Само реформаторско мълчание. Една думичка няма. Един ред не са написали. Няма дори малък спомен за Стамболийски. Нищо. Празно като в душата на Николай Ненчев. Тъпо като цялата им политика. Гнусно като театърът, който разиграват. Разберете - нито думичка. Това е все едно някой да забрави да положи цвете на гроба на баща си. Все едно синъти-изверг е поругал паметта на своите предци. Позорна тишина. Нелепо мълчание.

Прерових последните новини. Последната новина се оказа абсолютно чекиджийски текст как Николай Ненчев бил почел паметта на сливенските горяни, но няма нито една запетайка Николай Ненчев да е свел глава на преклонение пред Стамболийски.

И защо ли да го прави? Днес той е ортак с тези, които оправдават и боготворят убийците на Стамболийски. Ненчев е навел гръбнак пред тях и заради това в сайта на неговата партийка има само гузно мълчание. Това също е метафора за времето в което живеем. Сегашното БЗНС на Ненчев по-скоро би поднесло цветя пред паметник на Кръволока, отколкото пред този, който стана негова жертва. Те дори не си спомниха, че е 9 юни. Какво повече можем да кажем?

Оттук-нататък на тези трябва да им бъде забранено да се гаврят с паметта на Стамболийски. В най-важния ден, в деня в който правителството на Стамболийски стана жертва на настъпващия български фашизъм неговите псевдопоследователи избраха мълчанието пред истината.

Те предпочетоха да превият гръбнак, да изуят гащи и заради това напълно заслужават днешната си съдба на политически маргинали, презрени от всички. Могат до утре да говорят за досиета, ченгета, олигархия и тути кванти, но заплюха Стамболийски. И не се обадиха в деня в който бе подписана смъртната му присъда.

Какво право имат тези да се наричат земеделци? Какво право имат да издават вестник "Земеделско знаме"? Какво право имат изобщо да подменят историята? Да вървят да леят сълзи пред паметниците на горяните и да оставят Стамболийски в покой поне в смъртта му. 

Очевидно е, че те пет пари не дават за него.