Къде бяха психодесните на българския протест срещу скъпия ток?

Един много странен политически парадокс ме измъчва тези дни. Виждам, че почти цялото градско психодясно е напълнило мрежата със снимки от Ереван и надписи, че подкрепят протеста на арменците. "Ереван, с вас съм", гласят готовите щампи и опорни точки, които "умните и красивите" са нацвъкали като курешки из своите профили. Но нека да припомним - арменците се вдигнаха на бунт заради високите цени на тока. И сега нашето дясно ги подкрепя.

Да, ама, когато българите излязоха да искат същото три-четвърти от тия никакви ги нямаше. Когато в лютата зима на 2013 година хората изметоха Борисов от власт, както и неговата политика в подкрепа на енергийните монополи, нашето психодясно си налягаше парцалите, да не говорим, че повечето от тях пускаха гадни и интригантски статуси, че исканията на бедните лузъри са непазарни, популистки, селянски и много прости.

Какво излиза значи? Арменците имат право да искат ниски цени на тока, но на българите това им е забранено. Значи бунт срещу високите цени на тока в Ереван може, но в България - не. Това е налудничаво. Или по-скоро издава двойният стандарт, този вечен морален демон на психодясното, който ги мъчи като сифилис. Къде им беше смелостта и подкрепата в онази люта зима? Къде бяха тези, които сега твърдят, че живеят с ереванските страсти? Липсваха като Радан Кънев от парламентарен контрол.

Нашата десница очевидно е развила някакво антинационално съзнание. Къде им бяха статусите навремето в подкрепа на тукашните искания за ниски цени на тока? Не е ли нормално да бяха искали същото за своя собствен народ?

Не, това им изглеждаше толкова презряно, глупашко и ниско. Не напразно, когато после се вдигнаха на своя смешен летен маскарад те точно това сложиха като разделителна линия - преди протестирали бедняците, които нямали пари (хаха, какви дебили), но сега протестирали вече умните, красивите и богатите, които излизали за ценности, а не за някакви си там сметки за тока. Не е ли тъжно - да имаш богат елит, който може да милее за другите народи, а за собствения си народ пет пари не дава?

И най-накрая - именно тази внезапна колективна подкрепа на грантаджиите към случката в Армения трябва да ни държи нащрек. Там със сигурност ще направят опит за цветна революция. 

И тогава арменците ще видят на какъв огън отдавна се пържим ние.