Топ 10 на любимите ми по-кратки стихотворения

Мтv имат едно такова предаване "Top ten" и пускат 10 песни на една и съща група. Аз обаче тук ще се опитам да направя една отделна класация - топ 10 на стихотворения, които съм харесвал преди и продължавам да харесвам сега. Нека да започнем.


№ 10

За да не слагам тук цялата поема "Септември" на Гео Милев (най-великото произведения на българската литература според мен) ще сложа едно негова друго емблематично стихотворение. Гео Милев никога не е преставал да ме радва, откакто прочетох нещо от него. Невероятен талант и един от най-великите, ако не и най-великият български поет.


"Главата ми..."

Гео Милев

Голова моя - темный фонарь с перебитыми стеклами.
Саша Черный

Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак...
О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех
- замръзнала, каменна, вечна и зла -
изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просек Едип -
загубен през вятър и дъжд, и мъгла.



№ 9

Съвсем случайно преди години открих поет на име Кенет Уайт - ирландец, който пише на френски. Неговата поезия е изумяващо лека, което (всеки средностатистически графоман ще го потвърди) е най-трудното за постигане нещо в нашият ръкав от галактиката. Трябва да съм бил в първи или втори курс в университета, когато се сблъсках челно с уникалното стихотворение, което ще ви представя, ама и до днес то не е спирало да ме вълнува и да ми говори много...


ИНТЕЛЕКТУАЛНА ВЕЧЕР

Кенет Уайт

Аз прочетох много текстове индуски
през последните години
близо сто произведения изследвани
но когато се оказах до момиче
с тъмносиньо сари
и когато се очакваше от мене
на интелектуалното събиране
някакъв изискан разговор
всичко за което мислех
беше тъмносиньо сари
с голота поривана от него


№ 8

Чернокожият поет на име Лангстън Хюз, поне според мен, е един от най-добрите американски автори. За първи път попаднах на него в учебника си по английски за девети клас. Ще си призная честно - можех да прочета стихотворението, но изобщо не знаех какво означават думите в него. Ритъмът обаче в думите, които не разбирах ме омагьоса. По-късно прочетох и на български стихотворението "Кръст" - харесва ми и до днес.



"Кръст"

Лангстън Хюз

Моят стар баща беше старец бял,
а майка ми черна старица.
Ако белият старец преди съм ругал,
от ругатните си се отричам.

Ако майка си черната често съм хокал
с лоши думи и не на шега.
От всичките тях се отказвам
и само добро й желая сега.

Моята майка умряла в колиба
в каменна къща баща ми умрял.
Чудя се аз къде ли ще легна,
като не съм ни черен, ни бял?!



№ 7

Ако някой ден се приближа към вас и с втренчен поглед ви помоля да си поговорим за сюрреализъм - бягайте! Бягайте далече, защото бате ви, може да говори на тема сюрреализъм без да спре прекалено дълго време, може би по-дълго отколкото е нормално. Само една информация. Преди сюрреалистите да ги има, възникват дадаистите. Сложеният тук поет - Жан Арп осъществавя връзката между двете течения. Той осъществява още една много символична връзка - между немското и френското направление в дадаизма.


"Опечи ми една гръмотевица"

Жан Арп

Полей луната.
Почисти зъбите на моите стълби.
Отнеси ме в твоя куфар от плът
върху моя покрив от кости.
Опечи ми една гръмотевица.
Затвори земетръсите в клетка
набери ми букет от светкавици.
Разрежи се на две
и изяж едната половина.
Изхвърли се във въздуха
по-горе от версайските фонтани.
Изгори се търколи се на топка.
Бъди топката с древния смях
и върти се около въртележката.
Изплези се на всички про-зи.
Буламирай се на буламач.
Ожаби се на жаба.
Залепи се за подпис под моето
писмо.

№ 6

Винаги съм си мислел, че поет като Константинос Кавафис ще пише само меланхолична и фирософска поезия. Заради това когато видях по-долното стихотворение си глътнах езика. Въпреки, че е трудно да се възприеме отначало - то е един от нй-добрите примери за политическа поезия, които мога да дам. (Политическа поезия - друга тема на която не бива да ме оставят да говоря)

"В очакване на варварите"

Константинос Кавафис

Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите ще пристигнат тук.

Защо това бездействие в Народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?

Защото варварите ще пристигнат днес.
Какви закони да създават народните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.


Защо ли императорът е станал толкоз рано,
пред най-големите врати тържествено е седнал
на трона си замислен, със корона на главата?

Защото варварите ще пристигнат днес.
И императорът очаква да приеме
водача им. Дори му е приготвил
да му даде държавен пергамент. Във него
му е написал много титли и названия.

Защо и преторите са излезли днес
с червените си златоткани тоги?
Защо са гривни сложили със много аметисти
и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?

Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,
със злато и сребро прекрасно украсени?
Защото варварите ще пристигнат днес,
а заслепяват ги такива скъпи накити.
Защо прочутите оратори не идват както друг път,
за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?

Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.

Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
обърканост (лицата как станаха сериозни!)?
Защо внезапно улици, площади опустяха
и всички се прибират умислени дълбоко?

Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
Завърнаха се пратениците от границата
и казаха, че варвари не съществуват вече.

Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.


№ 5

Каквото й да говорят - Джон Ленън е уникален поет. В България са направени прекалено много негови аматьорски преводи, което си има своето очарование, но все пак големият поет трябва да се превежда професионално. Ето това стихотворение, естествено то е и велика, ама велика песен, винаги ме е карало да усащам таланта на Ленън.

"Вечните Ягодови поляни"

Джон Ленън

Отпусни се с мене -
отивам на Ягодовите поляни.
Нищо реално,
не ти се пречка нищо там.
Вечните Ягодови поляни.
Лесно живееш, затворил очи,
без да разбираш какво точно виждаш.
Трудно е да си личност,
но ще го уредим,
не се тревожа много за това.

Отпусни се с мене -
отивам на Ягодовите поляни.
Нищо реално,
не ти се пречка нищо там.
Вечните Ягодови поляни.
Там никой не ще ме смути,
ще си е, както си е - хубаво или лошо.
Тъй е, додето привикнеш,
но много ми харесва тъй,
тъй мисля си, че не е зле.

Отпусни се с мене -
отивам на Ягодовите поляни.
Нищо реално,
не ти се пречка нищо там.
Вечните Ягодови поляни.
Винаги вярвай, че аз съм това,
макар и да знаеш, че знам, че съм сън.

№ 4

Винаги съм се чудил защо е така, но румънците имат страхотна литература и поезия - трябва ли да споменаваме култовият Йожен Йонеско, Чоран - тъмен балкански гений на разрушението и много други всичките румънци. Аз харесвам поетът, който поставям тук - Мирча Динеску - той има страхотно въображение и е страхотен талант.

"ars poetica"

Мирча Динеску

Дълго време си мислех
че поезията спи под крилото на щъркелите
или че трябва да я търся
накъде из тъмната гора

но като сляп пророк прогонен от пустинята
(от адското тракане на нефтопомпите)
аз признавам че не съм бил прав

заради това разбивам с огромен чук оградата
и ви разрешавам да надзърнете...


№ 3

Васил Сотиров е български гений. Това е единственият български поет, който може да те разсмее и разплаче едновременно. След това - какво повече да кажа. Тук ще пусна три негови съвсем кратки стихотворения:

****
Вървя почти уверено към края,
защото знам какво ще бъде там.
Приятелите ще ме чакат в рая -
във ада пак ще трябва да съм сам.

****
Замислил се бог от скука
и така ни създал,
но понеже не можел да чука,
ни направил от кал.

***
Спасителят в цъфналата ръж

Критична възраст - грях, не грях -
потапяш се на страстите във зноя...
Признаваш си обаче:
"Млад да бях,
аз щях да ти избягам, мила моя!"

№ 2

Тук се старах да пускам само кратки стихотворение - това ще е най-дългото, обаче винаги много съм го харесвал. То има политически привкус и е написано от немец. Немците, запомнете от старото куче, най-ги бива да омесват поезия и политика и да правят от това невероятна, разтърсваща и леко странна литература. Гюнтер Грас е ходещо доказателство за твърдението ми.

"В ЯЙЦЕТО"

Гюнтер Грас

Живеем в яйце.
Вътрешността на черупката
издраскахме с неприлични рисунки
и с имената на своите врагове.
Нас ни мътят.

Който и да ни мъти,
ще измъти и нашия молив.
Ако някой ден се измъкнем,
веднага ще нарисуваме
портрета на мътещия.

Приемаме, че ни мътят.
Представяме си хрисима птица
и пишем школски трактати
за цвета и породата
на мътещата ни квачка.

Кога ли ще се измъкнем?
Нашите пророци в яйцето
срещу скромно възнаграждение спорят
за продължителността на мътенето.
Допускат съществуването на ден "Х".

От скука и съкровена потребност
измислихме инкубатори.
Грижим се за потомството си в яйцето.
На драго сърце ще предложим патента
на онази, която бди над нас.

Все пак над главите си имаме покрив.
Сенилни пиленца,
ембриони-полиглоти
дърдорят по цял ден
и тълкуват своите сънища.

Ами ако не ни мътят?
Ако тази черупка не се пропука никога?
Ако хоризонтът ни е само хоризонтът
на нашите драскулки и такъв си остане?
Живеем с надеждата, че ни мътят.

Макар да приказваме само за мътене,
все пак си остава опасността
някой извън черупката да огладнее,
да ни хвърли в тигана и ни поръси със сол.
Какво ще правим тогава, братя мои в яйцето?



№ 1

За поетът написал това стихотворение не мога да кажа абсолютно нищо освен името му - Венелин Венев. Обаче точно това му произведение много ме изкефи. Нали казват, че добрата литература не зависи от личността на този, който я пише. Така е, но само понякога.

****

Искам да ти кажа‚
че продавачът на сладолед умря.
кварталният се умори от бдение.
заекващият вчера, днес слънчево запя‚
а проститутката се зареди с презрение.
искам да ти кажа‚
че детската градина я закриха -
откриха копче от панталона на борил.
съседките отсреща пак се сбиха‚
безалкохолен месец обявиха през април.
ах‚ как искам да ти кажа‚
че в Искъра е хвантат крокодил‚
под "Лъвов мост" подплискват се акули‚
играят носорози на прескочикобила‚
до ендека усмихнат орангутан се пули.
Искам да ти кажа‚ че ще поправят мойто лято‚
на баба ми ще скърпят старото елече и
всичко туй да стане чак сега‚
когато искам да ти кажа‚
че не те обичам вече.