На ръба на пожара!

Разговорът за това има или няма български етнически модел е прекалено голям, а да не говорим и, че той се отнася и до самото разбиране за това какво представлява българската държава през 2008 г. Поради тази причина не можем да си позволи да ръсим думи в празното пространство точно по тази тема като се надяваме, че по някаква изначална доброта на вселената те ще останат нечути и неразбрани. Защото когато прицелим думите в спойките ни като държава, това вече не са думи, а напалм, който може да подпали всичко. Мислите че преувеличавам - завиждам ви за розовите очила. Откъде мога да се сдобия с един чифт от тях?

"И президентът, и премиерът разиграват етническата карта. Ние сме прагматици и казваме: ние не искаме ДПС да влязат във властта. В същото време ние казваме, че и с "Атака" няма да правим коалиция.". Това заяви вчера кметът на София и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Вероятно изявлението му щеше да е много хубаво, но истината е, че първоначалните му думи с които всъщност подпали искрата на тази дискусия съвсем не бяха такива. Тогава той сподели, че ДПС ще се върне към тероризма, ако партията му дойде на власт. Тази фраза не коментира етнически модел, а внушава чудовища. Това, което Борисов каза по никакъв начин не беше кротка позиция, а раждането на политически кошмар. Думите му са фантазия на злото, която би се материализирала. Пожарникарят, който си играе с напалм. Има нещо зловещо в тази метафора.

Всъщност тук говорим за една върховна подмяна. Това е вид фантазия за българската нация, но в негативен смисъл. Невъзможността да родиш проект за бъдещето те кара да създаваш демони с които да плашиш. Всяко общество в състояние на идеологически колапс стига до такъв зловещ фантазъм. И винаги го отнасят беззащитните и невинните. И ето, че в момента - през 2008 година част от партиите изпаднаха в нещо, което можем да наречем политически ступор и се обърнаха към призраците в гардероба. Извадиха ги оттам, почнаха да ги размятат и не се съобразиха с едно единствено нещо - един път извикан призракът вече сам решава кога и дали да си тръгне.


Появата на "Атака" през 2005 година беше като заразяване с тежка болест. Сега цели политически партии вече се атакизират с невероятна скорост, както предупреди и президента и благодарение на тази зараза езикът на нетърпимостта достигна до невероятни размери. За първи път след 1990 година в нашия език се появиха формите на омразата, онова което американците наричат hate speak и го преследват по всякакви начини.
Не се заблуждавайте за това, че винаги има една дежурна фраза - "ние не сме срещу турците, ние говорим срещу модела на Доган и ДПС". Това извинение щеше да е валидно, ако поне една от така крещящите партии бе проявила дори минимално усилие да осигури политическо представителство на българските турци. В момента ДПС е едно добро извинение на много хора да предадат легитимност на собствената си ксенофобия. ДПС има проблеми като партия, но срещу нея не е насочена политическа критика, а точно език на омразата. И кои са диригентите на този език - бивши ченгета, професионални параноици, полудесни лидери, фашизирани семейства (партии) и конспиратори на свободна практика. В България нямало етнически модел, етническият модел бил порочен. Това е лъжовен аргумент. Той замества фразата - турците ме дразнят и ме плашат. Бойко Борисов нахлу в лабиринта на тази омраза и трябва да знае, че от него почти няма излизане. Объркания свят на битовия български расизъм, който е задръстен от клишета, полуизвения и неистини превърнати в догма не ражда големи политици. Ражда само недоразумения.


България е една от малкото държави, които си имат работещ етнически модел. Всеки, който е бил поне за няколко часа в страните от Западна Европа ще го разбере. Там етническите малцинства се обособяват, стоят сепарирани, а онези страни не знаят как да интегрират това население адекватно. На техния фон ние приличаме (никак не искам да използвам минало време) на някакъм особен рай.
Но докато се появяват хора, които с лекота са готови да жертват най-ценното ни достижение в името на някакви си техни интереси, ние винаги ще бъдем на ръба на пожара. И той ще е мощен, силен, а след него няма да остане нищо. Казват, че напалма бил много ефективен като оръжие - лепял се по стените или по кожата и догато не ги прогори докрай не спирал. Обичам миризмата на напалм рано сутрин, казваше един от героите в "Апокалипсис сега". Един български политик, кмет на София сигурно би се подписал под тях. Той си играе с думите като напалм и не му пука, че пожарът е на път да пламне.

Но нека Пожарникарят не се заблуждава - този пожар той никога няма да успее за загаси!