Влюбен елен избяга от зоопарк в търсене на любима, гръмнаха агенциите преди няколко дни. Служители на зоопарка на Аткарски район в Саратовска област в Русия съвместно с милицията организираха акция по залавянето на елен, който избягал от местната зоологическа градина. Младият елен, на име Петя, който бил в размножителен период, скъсал металната мрежа и хукнал да си търси партньорка. Акцията по залавянето му не минала без драматизъм. Опиянен от търсенето на любов, еленът придобил страшна сила, така че освен с ласо, трябвало да му сложат успокояваща инжекция, за да успеят да го укротят. Сега клетката му вече била с подсилени стени и защита, за да не може еленския Ромео отново да си направи кръстоносен поход в търсенето на любов.
Новините в агенции по странен начин мълчат какво се случва със самия елен след като приключениято му в крайна сметка свършва с провал. Сигурно Петя е тъжен и страда мъчително в подсилената си клетка. Очевидно желанието за любов е закодирано в кръвта на всички същества, били те одухотворени или не. Но понеже търсенето на любов при този елен става по ексцесивен начин, това ме накара да се замисля за изплъзващата се от съзнанието, подлудяваща сила на любовта.
Очевидно в това чувство има нещо, което разбива бариерите на съзнанието ти, вкарва ти мощна доза адреналин в кръвта, мозъка ти плувва в розова мъглица и през тази призма изведнъж всичко по земята ти изглежда постижимо. Да вземем за пример еленът Петя - той прескача стените, по-скоро ги троши, които го ограждат и се втурва сред природата в търсене на любима...
Това е действие със заряд.
Най-голямата слабост на всички розови любовни романи (аз съм изчел точно два от тях) е, че пресъздават това мощно чувство по лигав начин. Това е като да опишеш торнадото като ветрец, който се върти. Очевидно е, че любовта е като природно бедствие в едно живо същество - тя е чувство, което се нуждае от изразяване, нещо като култивирана емоционална магия, която те изстрелва през стени, кара те да се чувстваш сред облаци и изисква от теб да се втурнеш с викове в гората, за да преследваш любимата си, пък била тя въображаема, истинска или просто някакъв блян.
Описаното дотук наистина ме навежда на мисълта, че има нещо мистично в целия процес, което те кара да се прехвърляш с радост през затвора на собственото си същество и да правиш глупости. Заради това обичам истории за вманиачени фенове на звезди. Това са истории за неподправената, дива, налудничава, екстремна и яко шашава любов. Обикновено този ураган спохожда гражданите на по-самотни страни като САЩ.
В случаите с параноичната любов аз дори си имам любима история. Тя се случва много отдавна, но и до днес е вълнуваща по налудничав начин. Историята се случва през 1981 г. Тогава един американец Джон Хинкли Джуниър обезумява от любов по невероятната актриса Джоди Фостър (която по ирония на съдбата се оказа лезбийка, но това е отделна тема). Хинкли е запленен от Фостър и от нейната игра в култовия филм "Шофьор на такси" и не спира да мечтае за нея. Любовта му започва да придобива ексцентрични форми. Той се записва в колеж, който е съвсем близо до колежът, където учи Джоди Фостър.
Щатите обаче са тъжна страна и ангелите на любовта не ги навестяват често. Тъжна страна, защото звездите живеят изолирани собствения си живот, в някакви обособени техни територии, където простосмъртните нямат никакъв достъп до тях. Точно тук тази моя любима история започва да придобина епохални, митологични и мистични измерения.
Хинкли е влюбен, но няма никакъв достъп до своя обект на чувства. Това е като ситуацията от митологията в която обикновен човек се влюбва в древногръцка богиня. Понеже чувството е силно и настоява да бъде активизирано, Хинкли започва да търси начини да заяви своето присъствие в света, за да може да достигне по някакъв начин до обекта на обожание. И тогава в главата му се ражда гениален план. Той решава да убие президента Роналд Рейгън, за да може Фостър да разбере за неговото присъствие на този свят. На 30 март 1981 г. обезумелият от любов американец се втурва да изпълни своята мисия. И до днес не е ясно точно как е финтирал охраната на Тайните служби (аз ви казвам - любовта е мистична сила), но той успява да го направи и стреля няколко пъти по президента. Всъщност не убива никой, но ранява сериозно тогавашния държавен секретар Джеймс Брейди, един полицай и един агент от Тайните служби. Рейгън така и не получава куршум директно, но един от тях рикошира в бронираните стъкла на неговата лимузина и се забива в гръдния му кош. Сякаш и съдбата е на страната на влюбения в неговия поход на любовното безумие...
Забележете обаче красивото опиянение - той е готов да срине всяка власт по земята в името на емоционалната магия, която го гризе.
Историята има леко тъжен край. Затварят Хинкли в психиатрия, където е и до днес. Фостър обаче научава негово име. И най-вероятно няма да го забрави никога. Очевидно този инцидент не й попречи да стане една от най-великите актриси в киното, но все пак тя разбра един труден урок. Когато е движен от любов, човекът не знае прегради.
Това важи сигурно и за Хинкли джуниър, и за Ромео, но вероятно важи и за Мохамед Атта - човекът, който заби самолетът си в Световния търговски център, също опиянен от любов към своя бог. Това е друга история, но пак е любовна.
Та да се върнем на елена Петя, от който предприехме пътуването в объркания свят на зовящата любов. Ние дишащите същества сме в плен на тази магия и сме готови да рушим институции, президенти, къщи, природа и сгради, за да удовлетворим древния повик на мистичното явление любов. Прескачайте стени, стреляйте по държавни глави и трошете витрини - важното е любовта да побеждава! Жалко обаче са тъжния елен, който тъгува в подсилената си клетка. Съдбата на революционерите винаги е такава, драги ми Петя. Но един ден ще ти построят мемориал...
Когато любовта окончателно възтържествува!
No comments:
Post a Comment