Кафето тъжно загорча...

Предназначението на кафето е да ободрява духа и да зарежда хората с енергия, за да прекарат един напрегнат ден, насред вихъра на пазарната икономика. Сутрешното кафе в новата българска култура играе ролята на медитацията в индийската. Подготвяш се за събитията и събираш сили.
Не знам дали това е била тайната надежда на сините когато миналата година си избраха младият кафеен бос Пламен Юруков за лидер. Може би са си го представяли като ударна доза кофеин в изномощелите сини партийни вени. Въпреки, че е по-вероятно да са го избрали, просто защото не бяха наясно какво да правят оттук-нататък с живота си като политици. СДС не е лесна за разбиране партия, особено в този си период.

Ободряването от кофеина и любовта обаче се оказаха много преходни понятия в синята партия. Вчера стана ясно, че СДС-София е поискал оставката на Юруков. Драматичният разрив дойде след серия от внезапни и екстремни акции на Юруков. През лятото, вдъхновен от слънце и опозиционно опиянение, той предложи никой да не си плаща данъци. Тъкмо когато всички заподозряха, че с тази крайнолява акция всъщност СДС прави обратен завой на политическата магистрала (тук определено си върви и еротичната алюзия), синият лидер се отказа от призива. Преди няколко дни обаче видяхме, че той е решил да постигне диалектическо единство между думи и дела, като просто не е декларирал всичко в данъчната си декларация.
Седесарите от София очевидно са решили да не оценят това последователно поведение и един от тях е скочил в залата и е заявил, че са свидетели на практическа демонстрация на провала на тезата за новите лица в СДС". То май това е проблема на кафето. Когато зарядът му свърши, светът отново посивява и човек почва да прави мрачна равносметка на деня си. Ситуацията прилича малко на махмурлук. Аз лично бях вдъхновен от действията на Юруков. В тях виждам философска тревожност и почти анархистка страст за институционално безредие. Сините редици не оценяват този ексцентризъм, а желанието им за кофеин се изпари. Гадно. За Юруков също. Но за тъгата му има литературна рецепта. Дадена е от комунист - Христо Смирненски във великото стихотворение: "Горчиво кафе". Ето го и самото него:

Когато след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.

Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни -
свари си горчиво кафе.

А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе.