Мотиви за болката

Болките в света на политиката обикновено се появяват внезапно. Хубавото е, че идват неочаквано като есенни дъждове, но пък създават усещането за крайно напрежение в обществото.
Лесно можем да разпознаем кой изпитва това угнетяващо чувство - просто нека да следим политиците, които не си мерят приказките. Човек прави всичко във възможностите си, за да заглуши болката в себе си.
Ето защо в обществото вече определено се появяват съмнения, че Бойко Борисов страда. Не може да минат и два дни без всички да станем свидетели на поредна част от неговите душевни гърчове. Вчера столичният кмет отново бе на висота. "Убеден съм, че БСП се финансира по много тъмен начин и ние имаме доказателства за това. Но ще изчакам още една седмица и ще кажа". Това е точен цитат от Борисов. В него веднага няколко неща. Първо - убедеността на автора на думите и второ - ако наистина доказателства има, защо трябва да се чака цяла седмица. На второ четене пък можем да попитаме, а как точно се финансира ГЕРБ - по много светъл начин ли?
Все пак нека да разберем кмета. Тези думи наистина са израз на болка. Пък и са произнесени след официалната покана на Станишем да дебатира с Борисов по най-наболелите въпроси. И понеже в редиците на ГЕРБ се усети известно напрежение след тази хвърлена ръкавица, действията на кмета приличат много на действията на отчаян бегач, който осъзнавайки, че не може да вземе разстоянието, бърза да се нагълта с допинг и да се надява, че съдиите няма да го сгащят.
В състоянията си на афект Бойко Борисов придобива почти литературни черти с могъщото страдание, което излъчва. Вчера се замислих на кого ми прилича. И стигнах до извода, че много напомня на лирическият герой от песента на Владко Стефановски "Циганска песен". В нея той за нерадостната циганска съдба, но всъщност поантата е в припева. А рефренът е: "Ех да имам, ко што немам", тоест ех да имам, това, което нямам. Бойко Борисов прилича на героя на тази песен. Ако имаше онова, което няма светът в неговите фантазии би се превърнал в реализирана гербаджийска утопия без ченгета (или пардон - ченгетата ще вземат властта), където няма да има БСП, ДПС и други странности на пейзажа да смущават душата на кмета. Казват, че ромският народ пее, защото е изстрадал много. Бойко Борисов не пее, но болките му вече стават достояние на всички. Ех, да имам, туй което нямам.