Сакскобургготски като черен Йода

(За ползата от това да си избираме правилния учител)

Симеон Втори е истински европейски политик и държавник, а уважението към него в Европа е по-голямо, отколкото в България. Аз съм се учил и се уча на много неща от него, уча се на мъдрост, такт, коалиционна култура и държавническо отношение.

Тези думи не са някаква политическа фантазия на неуспял ендесевеец, който иска да бъде харесан от началството. Думите всъщност принадлежат на премиера Сергей Станишев и той ги заяви пред 40-ия конгрес на НДСВ в Габрово. Първоначално не можах да схвана техния смисъл. Да се учиш от Сакскобургготски на нещо? Та това звучи като да се учиш от Джак Изкормвача на занаят...

Какъв ли толкова политически опит може да предаде този старик? С какво ли е допринесъл изобщо за българската политика? Някои от проблемите на страната трябва да ги казваме със собствените им имена. В този смисъл Симеон винаги е бил част от политическите проблеми на страната, но никога не е бил решение. Заради това думите на премиера ме шокираха. Разбирам, че на форум на твой коалиционен партньор не можеш да излезеш и да кажеш: "Този гаден дядка ме отвращава", но пък и не можеш толкова лесно да си приписваш учители, особено такива.

Симеон даде лице на най-големият български проблем. Чакането на чудо. Ние сме народ с мистични души. Това винаги ми е харесвало. Живеем в страна в която звездите по небето ни изглеждат примамливо близо. Заради тяхната светлина вероятно в един момент българите започват да вярват, че няма начин чудото да не ги споходи. И тогава става голямото търсене на Чудотвореца, който идва с вълшебен костюм и започва да вади пасти от джобовете си. Или пък прилича на онзи отдавна забравен детски герой господин Тао, който щом потъркаше края на своята шапка сбъдваше всяко желание.

Така българите вкараха един странен старец в българската политика и по ужасен начин подпечатаха едно отдавнашно историческо клеймо - това че династията на Кривите носове, която наричаме Сакскокобургготски вече един век блудства в нашата политика. Завръщането на Симеон като премиер на страната отбеляза една красива символична смърт - смъртта на политиката у нас. Симеон Сакскобургготски превърна обществени живот в блато в което отвреме на време се пукват гадни и миризливи мехури, но иначе като цяло нищо друго не дава признаци на живот.
Държавническо отношение? О, прекалено голям е опита тук. Премиерът върна на царя горите, гласеше едно заглавие от онези ендесевейски години.
Мъдрост? Който е видял такава да ми пише и да ми обясни. Аз съм виждал единствено неясни изречения и разбърканата лексика, по-подходяща за малчуган в детската градина, но не и за министър-председател.
Такт? Такова животно у Симеончо няма. Това, което минава като такт при него всъщност е една изначална и мащабна пресметливост, една дива алчност маскирана в аристократично размахване на ръце, които не са положили и един ден труд в живота си.
Коалиционна култура? Гоорим за партията, която щеше да прецака за малко съставянето на най-важното правителство в българската история.

Сакскобургготски не е учителят Йода. Учителят Йода, говореше странно ("Всичко което свързва хората, планетите и природата, силата е!"). Но в крайна сметка даденото от него познание беше светло и възпитаваше герои.
Симеон Сакскобургготски е като някакъв черен Йода. Той създаде партия, която като черна дупка щеше да изсмуче политиката у нас, а възпитателните му усилия раждат единствено недоразумения без собствени мисли.

Премиерът Станишев не е глупак. Обаче думите му казани пред НДСВ ме потресоха. Не знам какво е имал предвид с тях, но не е хубаво, че ги каза. Защото думите тежат само когато са насочени към правилния човек и са предадени с истинска емоция. В другите случаи те са просто издишан въздух и бял шум. Време е отново да потърсим истинската цена на думите, стига с тази инфлация на езика. Аман от учители!

И най-накрая. Навремето Йожен Йонеско имаше една страхотна пиеса. За да обърка зрителите обаче той кръсти всичките си герои с едно и също име. Идеята в нея беше, че светът, в който всички досадно много си приличат, не може да е хубав свят. В този свят всички са злодеи, а имената и лицата им са нарезличими. Симеон Сакскобургготски се опита да създаде един такъв свой собствен свят, но като тъмен демиург се срина в собствените си капани. Това е урокът, единственият урок, който трябва да се научи от него - господарите на тъмнината обикновено губят, защото не могат да издържат на емоционалния градус на собственото си зло.

Светло място вселената все пак е, млади падуане, би казал истинския Йода. Ето заради такова откровение е хубаво да си избираме правилните учители.