Wednesday, October 22, 2008

Изяж богатия!

За първи път чух фразата "Изяж богатия!(Eat the rich!) от една едноименна песен на Аеросмит от великият им албум от 1993 г. "Get a grip". В припева на песента рокаджиите споделят своето убеждение е, че единственото за което стават богаташите са да бъдат изядени. Песента завършва с титанично благопожелание към богаташите - лирическия герой им препоръчва да си вземат една пикантна горчица и да си я поставят в нецензурния канал (ако използваме безсмъртният израз на Иван Вазов).



След икономическото торнадо, което помля борсите по цял свят, днес да си богат отново е обида. А беше време - само допреди няколко месеца, когато богаташите бяха върхът на културата, елита и аристократичността. По цял свят тече силен ропот срещу богаташите, които скоро ще станат основния виновник за финансовата криза. По цял свят панически държавите се опитаха да запушат пробойните по икономическия кораб, но май засега упражнението си остава само виртуално. Хареса ми една метафора на Барак Обама. Пред доста многолюден митинг във Флорида, с вдигнат пръст той заяви: "Вашингтон раздаде целият пай на Уолстрийт. А трохите, които останаха ги изядоха милиардерите и милионерите. А нима ние също не искаме пай?".
Колко красиво се промени света. Ако преди няколко месеца той бе казал това, към него нямаше да се посипят обвинения, че е социалист - щяха да му горят чучелото като последовател на Ленин. Днес всички обаче преоткриха антикапиталистическата реторика. Списание "Бизнесуърлд" излезе с изключително интересна корица. Заглавието й беше - "Kapitalism". На английски обаче капитализъм се пише с буквата "c". Това интересно "К" в началото е отпратка към Карл Маркс и епохалният му труд "Капиталът". Още една промяна, която разтърси подреденият свят на богаташите - Маркс изплува от миналото и сега би трябвало да се смее иронично в отвъдното. Той се оказа прав за прекалено много неща.

Но не това е идеята. Искам да споделя друго свое наблюдение за природата на световните богаташи. От 25 години тече безмилостната битка за тотална либерализация на финансовите пазари. Всеки опит за регулация в тази сфера бе посрещан от белите якички едва ли не като опит за стъпкване с ботуши на свободата. Всеки опит за по-засилен контрол бе коментиран като социализъм. Богаташите се чувстваха силни и непобедими, и изобщо не им пукаше за останалия свят. Това е истината.
Някъде в разгара на тази философия (либерализацията на пазара е най-важното, останалите да го духат) през 1987 г. Оливър Стоун направи филма "Уолстрийт". Там в устата на главния гадняр - Гордън Геко (изигран от Майкъл Дъглас) бяха сложени думите, че алчността е нещо добро, защото тя подхранва еволюцията. Алчните оцеляват и се развиват. Това беше идеята на уолстрийската акула и смятам, че тази философия, но не в толкова екстремен вид дълго време е била водеща в мисленето на тези бизнесмени. Те се чувстваха силни, а икономическите им мускили просто нямаха край.

Всичко това се оказа кула от пясък, която се срути при първия истински порив на вятъра. И богаташите сериозно се изплашиха. Гледането на икономически новини изведнъж се превърна в удоволствие за мен - по екрана се виждаха лица на толкова разтревожени хора все едно в Щатите е гръмнала водородна бомба. А не беше станало нищо такова - просто едни пари се бяха изпарили все едно никога не ги е имало.
И в един красив момент се оказа, че богаташите са сериозно притеснени. Защото кризата този път първо удари тях. Няма как ураганът да подмине и нас обикновените хора, но богаташите първи се изпържиха в огъня на собствената си алчност. Какво се оказа? Че правителствата, които иначе те толкова мразят, трябва да се хвърлят да наливат пари в банковите им сметки, за да ги спасят. Това е световен процес - в Русия също спасяват част от олигарсите, в САЩ наливат пари, в Европа също. Гадното в процеса е, че това са пари на обикновените хора с които трябва да бъдат спасявани богаташите.
Нещо формулата е прекалено сбъркана. Не съм виждал някога бедните да са били спасявани с пари на богатите хора. Не съм виждал правителства да бъркат в сметките на милиардерите, за да отварят приюти за бездомни. А сега с кинтите на обикновените хора се прави спасителна операция за богаташите. Светът е несправедлив. Тази несправедливост винаги ще продължи да го раздира.

Всъщност всяка криза е възможност да преоценим досегашните си действия. Но нека да бъдем честни и за друго. Системата е очевидно порочна, но това няма да е причина да не се опитат да ни я поднесят отново. Известната журналистка Наоми Клайн наскоро написа точно това в "Гардиън", че пак ще се опитат да съживят мита за свободния пазар. Вероятно няма да стане след една година, може и да не стане след пет, но рано или късно ще се появи някой психопатичен икономист, който ще тръгне да говори, че държавата няма място в икономиката и че трябва да оставим на богаташите сами да развиват своята инициатива (тоест алчност).
Това не бива да става. Историята е уникално иронична по цял свят. Накара десни политици да предприемат леви мерки за спасяване на горящата къща. Обаче според мен при тази криза можеха радикално да се предоговорят икономическите отношения. Мащабната инвестиция в спасяването на богаташките задници трябва да бъда изплатена по някакъв начин на всички обикновени хора. Това обаче няма да се случи. И богатите пак ще тържествуват...

За първи път от много години обаче според мен богаташите започнаха да се страхуват. Защото разбраха, че годините изкарани в градене на собствения им рай са били години изкарани в градене на илюзии. Има една страхотна книга на по-слабо известният у нас американски писател По Бронсън "Бомбардировачи". В нея той още преди десетина години показа защо цялата система ще се срине - тя се е виртуализирала безпределно, хората вече не продават реални активи, а фантазии, а процесът по продажба на фантазии винаги подлудява продавачът. И така дойдохме то този фатален септември на 2008 година, когато дворецът от въздух се разпръсна и всички разбраха, че ставащото е илюзия...

Ако кризата беще продължила обаче щеше да стане лошо. Ако не бяха източените кинти от нашите джобове днес вероятно нямаше да има жив брокер от Уолстрийт. Мислех си, че историята на революциите поне това е оставила като извод в наследство. Че пролетариатът знае как да отмъщава на богатите!

No comments: