Плашещо е и дори ужасяващо колко бързо, лесно и вдъхновено либералната общност у нас изгълта коалицията с Бойко Борисов и я постави като център на собственото си съществуване. Всички гръмки лозунги за справяне с корупцията, за алтернатива на ГЕРБ, за битка със старото управление бяха захвърлени в мазето на градското дясно, а на преден план излязоха патетични лозунги за отговорност, европейски път, помощ за Украйна и безкраен евроатлантизъм на блуждаещата градска душа. Тази политическа поезия е трудна за възприемане със здрав разум. Не знам дали, за да можеш да я обхванеш изцяло трябва да си преял с веган-мъфини и кифли от лимец, но определено има нужда от някаква нездрава субстанция, за да можеш да проследиш всички коалиционни пируети, които обществото смаяно наблюдаваше отстрани.
След като скандалните записи от заседанието на ръководството на ПП излязоха на бял свят и установихме, че там се води разговор като в управлението на корпорация, а не на политическа партия, ситуацията ескалира до невиждани нива. Незаконни чистки, овладяване на МВР, съгласуване на шефовете на службите с Посолството - всичко това се оказа като искра в барутен погреб, която създаде невиждано обществено напрежение. Вероятно и заради това (а и заради преяждането със служебна власт) президентът Румен Радев при връчването на втория мандат обяви, че този опит за съставяне на правителство е дискредитиран и препоръчва да не се прави опит за създаването на кабинет. Само за 35 секунди Румен Радев стана основен враг на градските съвести. Чу се, че той е погазил Конституцията, че е превишил правомощията си, че е на директно командване от Кремъл и, че се е опитал да направи държавен преврат. Десницата веднага мобилизира протестните си талибани, които изпълниха площада пред президентството с викове "Тук не е Москва" и "Слава на Украйна" и така дадоха да се разбере, че ГЕРБ за тях вече е напълно приемлив, дори естествен партньор и няма да позволят на някого да застраши "европейският път на България". Всъщност номерът е изтъркан, банален и пошъл, но винаги сработва сред градската секта, която е убедена, че само и единствено тя държи ключовете към бъдещето и светлите ценности на Земята.
Като видяха създадената атмосфера ГЕРБ веднага забравиха за "замразяването" на преговорите и отново седнаха на една маса с ПП/ДБ, за да преговарят за кабинета. Само за два дни имената на министрите бяха договорени, а амбициите на новото мнозинство стигнаха дотам, че да заговорят и за конституционна реформа. Процесът, случил се по този начин, торпилира цялата периферия на градската десница, а за първи път в историята и феновете на ГЕРБ изпаднаха в морфичен резонанс. Защото повечето от тях така и не успяха да си обяснят сгорчивостта на Бойко Борисов и безкрайните компромиси, които бяха направени пред ПП. ГЕРБ се отказа дори от това да настоява в бъдещия кабинет да няма политически фигури и клекна Асен Василев не просто да бъде финансов министър, а да концентрира всички ресурси в себе си, превръщайки се буквално в премиер в сянка, който ще движи основните процеси в страната. Вероятно и двете партии щяха да инкасират много по-малки щети, ако веднага след изборите се бяха договорили за управление, защото тогава обяснението за идейна близост можеше да бъде продадено много по-лесно, ако използваме маркетинговия речник на ПП. Вместо това до този момент ние се нагледахме на мелодраматични сцени в които градската десница тропаше инатливо с краче в токче и пищеше, че никога няма да клекне пред ГЕРБ, а Бойко Борисов имитираше бабаитлък като казваше, че са възможни и други управленски комбинации. В крайна сметка евроатлантическото полуекспертно ГМО беше сглобено по възможно най-отвратителния начин и колкото и да се напъват трубадурите на десницата да изкарват цялото това инженерство като някакъв прилив на новооткрита отговорност, те са обречени на пълен провал.
За да стане картината още по-иронична миналата седмица ще се запомни и с друга култова сценка. От ПП/ДБ поканиха на разговори и ДПС за сформирането на митичното „конституционно мнозинство“. ДПС не изневериха на себе си – в групата за диалог специално попадна депутатът Делян Пеевски. Трябва да им го признаем – те определено знаят как да се гаврят със своите политически противници. Защото Христо Иванов беше принуден да изгълта и това. Друг е въпросът защо точно е решил да си ги причинява.
Защото пред очите ни се разиграва римейк на политическите турбуленции от 2015 година. Тогава пак градското дясно, ГЕРБ и ДПС тръгнаха да променят Конституцията. Резултатът беше епичен провал. Реформаторският блок, тогавашното издание на отбора на супергероите, издъхна в болезнена парламентарна агония, а десницата остана извън парламента, платила зловещата цена не само на компромисите, но и на своята еротична гъвкавост, сравнима с тази на тайландска стриптизьорка.
Само си представете този гръмокипящ коктейл - ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС. На техния фон дори ИТН започва да изглежда прилично и като партия с принципи. Но се оказа, че нищо от това не смущава средностатистически фен на умните и красивите. Той се бори с измислените заплахи за европейското бъдеще, а това е особен вид лудост. Да се правиш на дисидент, когато целият политически мейнстрийм работи за тебе, е ужасяваща глупост, защото именно тя отново и отново ги дави в блатото на безкрайни претенции и нулеви възможности за тяхната реализация.
Няма как да не отбележим и приносът на депутата Христо Петров към цялата абсурдност на ситуацията. Пуснат в телевизиите като последен опит за някаква морална позиция по темата, той простодушно обяви, че сглобката между ПП/ДБ и ГЕРБ може да се окаже по-стабилна отколкото предполагат всички наблюдатели, защото ГЕРБ "имат интерес". Това трябва да влезе в класацията за най-големите глупости, които са ръсени по време на безкрайния преход. Защото е точно така - ГЕРБ имаха неистов интерес точно от такава коалиция и фактът, че цялата евроатлантическа фауна вече забрави за миналото и напълно игнорира схемите, корупцията, феодализма е джакпот за тях. Всичко това беше и нагледна демонстрация, че българското общество е обречено да бъде зрител на постоянни лъжи, измами и политически схеми и в крайна сметка да бъде тяхната основна жертва.
И така - кабинетът на Николай Денков и Мария Габриел се роди в огромна нечистотия, интриги, ярост, протести, глупости и страдание. Опасявам се обаче, че неговите автори така и не си дават сметка в какъв лабиринт им предстои да попаднат и как от него буквално няма никакъв изход.
Всички разбраха, че една от първите задачи на новото мнозинство (одобрено от Пеевски, да припомним) ще е промяна в Конституцията. Христо Иванов се развилня в юридически мечти. Той обяви, че неговата партия си представя България без главен прокурор или поне, ако там има някаква фигура, тя буквално да е лишена от възможност за каквато й да е власт. Това обаче ще е дълъг, мъчен, изтормозен процес, който в крайна сметка има по-големи шансове за провал отколкото за успех. Дотогава обаче Иван Гешев, който беше захвърлен под влака в името на политическия годеж на новото мнозинство, има възможности не просто да опъне нервите на управлението, а да разкрие цялостната му морална пошлост. Той вече внесе в парламента искане за имунитета на Бойко Борисов, а лидерът на ГЕРБ изръмжа, че няма никакво намерение да го дава.
Капан номер 1. Сега на ПП/ДБ им предстои ключово решение как гласуват по искането на Гешев. От записите знаем, че има схема за вдигането на чадър над главата на Борисов - създаването на комисия, която безкрайно дълго да наищи мотивите за искането. Направят ли това ПП не просто доказват, че тяхното политическо мислене е прогнило, те буквално заличават себе си като някакъв морален фактор в обществения живот. Все пак говорим за хората, които направиха кариера с ироничните вмятания, че ще пенсионират Борисов. Сега тези, които щяха да бъдат като НОИ за него, се превръщат в най-яростните му защитници. Ако пък тръгнат да гласуват за свалянето на имунитета, това ги поставя в изключително остра ситуация с тези, които би трябвало да крепят мнозинството и да им осигуряват още и още власт.
Не мисля, че има правителство, което да може да се чувства добре, когато знае, че главният прокурор на една държава сам по себе си е техен опозиционен фактор. В случая и реториката срещу Гешев вече не действа, защото заради моралната перверзия на която станахме свидетели го изпра в очите на голяма част от публиката. Наесен предстоят и местни избори, които допълнително ще сгъстят напрежението и ще обърнат играта по начина по който я виждаме днес и общо-взето това е хоризонтът до който може би правителството ще успее да докрета преди напълно да се обезсмисли в компромиси и тъпотии.
Защото евроатлантическите рицари не си дават една основна сметка. Те вече са отборът на злодеите и голяма част от българското общество ги вижда по този начин. Кабинетът ще започне с нива на доверие по-ниски дори и от тези на Пламен Орешарски. Тоест политическата криза не е свършила.
Тя просто приема нови форми.
No comments:
Post a Comment