62 процента от българските граждани считат Русия за съюзник и партньор. И едва 18 на сто я смятат за враг.
Данните не са от някоя виртуална социологическа агенция, които се появяват в медиите, за да инжектират поредната политическа манипулация, а от проучване на Европейския съвет завъншни отношения. Цифрите ясно демонстрират, че България не се вписва в европейското мислене по темата. Или може би просто страната ни е много по-устойчива на всякакви форми на медийни манипулации, интриги и псевдоанализ,които в последните две години трайно инквизират общественото мнение в целия ЕС.
Веднага видях какви са "либералните" реакции по темата. Понеже не могат да отрекат данните, започнаха всякакви упражнения по темата "дезионформация и пропаганда". "Българското общество от години е заключено вклетката на бесуващата руска пропаганда", изхълца една инфлуенсърка във фейсбук. Друга се разтревожи, че България се нуждае от детоксикация от фалшивите новини, но така и не уточни как точно ще се извършва тази рехабилитационна процедура. В лагери ли ще вкарват хората с различно мнение или просто ще ги хоспитализират в психиатриите? Не стана ясно.
Всеки пети българин не иска страната ни да влошава отношенията си с Русия и е категорично против изпращането на каквато й да е военна помощ за Украйна. На власт обаче дойдоха останалите смешни 18 процента, които смятат да водят съвсем различна политика. Още отсега слушаме военният министър Тодор Тагарев, който обеща да помпим Украйна с боеприпаси до пръсване.
Официалната спойка на коалицията между ГЕРБ и ПП/ДБ, с не чак толкова тайното участие на ДПС, беше именно военната помощ за Киев. Политика, която е в очевидно противоречие с желанието на българите. Точно заради това постоянно ще ни захранват с вечната битка с "пропагандата", защото само на основата на подобна лъжа е възможна подмяната на автентичното чувство на хората с фалшива политика. Българите виждат в Русия партньор, управляващата групировка прави всичко възможно да набута страната на фронтовата линия. Протестите за мир и неутралитет събират все повече и повече хора, но 18-те процента вече пет пари не дават за демокрация, свободата на словото и съобразяване с народната воля. Ние имаме власт, която дойде с измама и заради това е отворила вратите към всевъзможна подмяна на рекламираната от тях политика.
Даваме този пример неслучайно. Защото виждаме, че за съвсем краткия си живот правителството Денков/Габриел и сглобеното хирургически коалиционно мнозинство в парламента обраснаха в гафове, проблеми, измама и тежки недомислия. Защото те прокарват политика на малцинството, която няма никаква обществена легитимност. Има един сигурен начин човек да разпознае политически импотенти в обществения живот. И той е, че тяхната кауза на всяка цена е да променим Конституцията. Повечето от тях дори нямат представа каква да е тази промяна, защо е необходима и какво точно трябва да се направи, но пък как хубаво звучи в сутрешните блокове да се правиш на политически мъдрец и да бълнуваш за конституционни мнозинства. Разбира се, конституционните мнозинства винаги включват Делян Пеевски, но то след първата лъжа следва втора, след това трета, а най-накрая всичко се превръща в лъжа.
И така докато бяха заети с някакви митични промени в Конституцията, ПП/ДБ несе усетиха как се превръщат в инструмент в ръцете на ГЕРБ за отстраняването на Иван Гешев и погребването на всяко възможно разследване на Бойко Борисов. В момента в който главата на Гешев се затъркаля по стълбището на ВСС, аплодисментите и виковете на градското дясно надминаха по децибели агитките на футболните стадиони. Разбира се, еуфорията трая само миг, защото точно ден след като президентът подписа указа за освобождаването на Гешев, ВСС избра Борислав Сарафов за и.д. главен прокурор. Тогава вечните измамени монахини пак ревнаха и започнаха да хълцат в специални декларации, че подмяната в правосъдната система е факт и, че те - гордите, умните, красивите, небесните и почтените - няма да допуснат такива процеси да превземат съдебната власт. И, както с всичко останало, това е лъжа. Защото ПП/ДБ нямат никакво оправдание, че не знаеха какво ще се случи щом Гешев бъде отстранен. При този ВСС, доминиран от ГЕРБ и ДПС, всъщност махането на сегашния главен прокурор не беше удар срещу статуквото, а спецоперация по прегрупиране на статуквото. Всички си даваме сметка за това, че Гешев не е ангел, но ударът срещу него дойде, за да може паралелната държава, паяжината на Борисов и Пеевски в съдебната система да оцелее. И ако Христо Иванов не е знаел това, значи Христо Иванов спешно трябва да си потърси друго хоби, защото правото не е неговата тема. Ако Кирил Петков не е знаел това, значи е време да си събира куфарите и да отлита за Канада.
Изобщо позата на 18-те процента, че пак са измамени, а те са невинни и чисти вече започна да дотяга. Защото в момента в който влязоха в коалиция с ГЕРБ те знаеха, че ще се наложи да преглътнат абсолютно всичко. И това си личи в митологичните записи на заседанието на ПП, там, където Кирил Петков показа, че пет пари не дава за никакво бъдеще на партията си. Всичко е сведено до властта тук и сега, напук на общественото мнение, напук на предизборните обещания. Власт като полуфабрикат - притопляш и консумираш веднага.
Заради това видяхме как Асен Василев извади всичките си стари кадри, а поредица из неумели назначения по висшите етажи на властта и службите допълнително нагнетиха атмосферата. Миналата седмица Дамян Дамянов беше назначен за заместник-министър на земеделието. Пет часа по-късно беше освободен с мотива, че е бил агент на ДС. Бившият шеф на СДВР Антон Златанов бе назначен за шеф на Гранична полиция. Златанов, който се прочу с това, че като директор на столичната полиция бе пряко отговорен за побоя над студенти зад колоните на Министерския съвет по време на протестите през 2020 година. Под огромния виртуален кипеж и недоволство Златанов се оттегли по-късно от поста с мотива, че не може да работи без обществено доверие, но белята беше направена. Оказа се, че властта на 18-те процента е машина за реставрация на кадрите на ГЕРБ. Тази паническа атмосфера много напомня на правителството на Пламен Орешарски, което също беше принудено да действа в подобен режим след 14 юни, когато Пеевски бе избран за шеф на ДАНС и протестите разтърсиха столицата.
Винаги се стига до криза, когато едно нелегитимно малцинство завземе властта и започне да бесува, както си знае. Между другото точно това ражда и постоянната кризисна среда за медийни скандали, защото 18-те процента единствено по този начин могат да прикрият своята измама и да я разтворят в някаква абстрактна защита на европейските ценности и път на България.
Всъщност психодесните, вече съм се убедил, са кошерен разум. Там отделният индивид няма собствени разсъждения, мисли, чувства и страсти. Всичко е групов интелект, при това не особено дълбок, нито пък кой знае колко интересен. И този кошерен разум отчаяно се опитва да се самоубеди, че аматьори могат да направят съдебна реформа, нарушители на основния закон да напишат нова Конституция, ГЕРБ и Делян Пеевски да им помогнат в битката за утвърждаването на евроатлантизма. Ние май сме заживели в стихотворението "Балада за обратните истини" на Франсоа Вийон и точно това ще срути конструкцията на кабинета. Защото по същество това правителство прегрупира статуквото, даде му инструменти да се разправи с враговете и не донесе никаква реална промяна. А това, което ще променят всъщност хората не го искат.
Междувременно, видях, либералната общност си е намерила нов враг. Този път не е коварната БСП или резидентът Радев. Сега, защото вече решиха всички останали проблеми и тръгнаха дори Конституция да пишат, новият враг е пилонът на връх Рожен. Не се наемам да кажа кичозно ли е това или не, но прочетох толкова гневни есета, препълнени с есхатологичен гняв и буреносно страдание, че неволно се зачудих да не би да привиждат дългата ръка на Путин зад българския трибагреник. Толкова гняв изсипаха, че даже забравиха за няколко дни да хвалят модерният, европейски и гениален кабинет "Денков/Габриел", конституционната мощ на дуото Иванов/Пеевски и величествената страст при срещите Олеся Илашчук/Тагарев.
Това е харектерно за кошерния полуразум.
Много е важно враговете да са абстрактни, за да не могат да им отвърнат. Пилонът нищо не може да им направи, но за сметка на това шефовете в "Америка за България" от сега си водят списък за грантовете през следващата година, нали така?
Всъщност точно това е големият проблем на страната ни днес. Нито една от надеждите за различен живот не се оправда. В мига в който имаше някъв проблясък той беше взет за заложник от кресливото малцинство на политическите мошеници и днес те с радост и викове реставрират всичко старо и твърдят, че това е победа.
Кошерен полуразум на разрушението.
No comments:
Post a Comment