През 2003 година тогавашния външен министър Соломон Паси плуваше в розова мъгла за бъдещето. Уверяваше ни, че съвсем скоро в Багдад ще има булевард "България", а страната ни ще се къпе във поръчки за следвоенното възстановяване на Ирак. Цената за това красиво бъдеще беше съвсем простичка - България да прати военен контингент в арабската държава.
Днес 20 години по-късно Ирак е страна в постоянна криза, никакви "български" булеварди не се задават там, а ние платихме с пролята кръв нашето съучастие в едно от великите безчестия на 21-век.
Историята се повтаря като фарс. `
Тези дни новата външна министърка Мария Габриел отново притопли същия буламач от фантазии. "Подкрепа за Украйна ще ни даде възможност за участие във възстановяването й".
Отново и отново същата лъжа.
Всеки път е опакована все по-абсурдно, но очевидно у нас редовно се появяват хора, които искат да ни продадат участие във война с обещания за икономически ползи.
И страни като България винаги плащат цената на кръвта и никога не стигат до митични печалби. Дори и да кръстят булевард "Мария Габриел" това няма как да скрие факта, че имаме власт, която грубо погазва желанието на мнозинствотот от българския народ.
Никакви оръжия за Киев и никакво участие във войната.
Толкова е простичко.
No comments:
Post a Comment