Политическата трагедия Христо Иванов

 

Няколко сериозни думи за политическата трагедия Христо Иванов.

Исках да напиша „политическата трагедия НА Христо Иванов“, но после реших, че той вече все пак влезе в историята  - спокойно може да даде име на онзи патологичен процес в който настъпваш мотиката отново и отново…

Днешните парламентарни маневри на Иванов са театър.  Протестът му щеше да е автентичен и вероятно смислен, ако беше направен вчера., веднага след гласуването.  Христо Иванов обаче разбра, че Пеевски му е проблем едва днес – когато е видял, че  дори и фейсбук-аудиторията му не вижда как това се вписва в битката на европейското бъдеще на България, хохохо.

Христо Иванов е монотематичен и дори досаден.

Той е като онези лудите, които вървят по тротоара със скъсани джапанки, говорят си и си пеят сами, а от време на време крещят във въздуха към въображаемите си врагове. И пиша това не като обида. Напротив – крайно време да вкарваме литературата в журналистиката иначе ще изпушим напълно.

Христо Иванов вече един път се издъни с  конституционните реформи и то точно заради съюза с ГЕРБ и ДПС (Пеевски). Опитът за „конституционно мнозинство“ тогава изхвърли градското дясно от политическия процес и то именно заради тъпата фиксация, че когато не знаеш какво да правиш, винаги е добре да креснеш „съдебна реформа“ или „промени в Конституцията“.

Сега ситуацията е абсолютно същата. Христо Иванов така и не дефинирал каква промяна в основния закон иска. Което означава, че или знае и не иска да каже, защото ще е страшно и опасно, или, че всичко това е политическа пиратка за градски вегани и виртуални борци с Путин.

Точно това използват ДПС и ще го тролят докрай с Пеевски. Което е знак, че не просто конституционна реформа, която е полезна е невъзможна, а че всяка една промяна ще бъде олигархично мотивирана и пленник на цялата лудост на ситуацията.

Ако трагедията Христо Иванов не иска да приключи като апокалиптичен фарс, още утре комисията за промени в конституцията трябва да бъде закрита. Държавата има достатъчно други проблеми върху които да се концентрира.

А и Христо Иванов тъкмо ще си почине малко. 

Пък и знае ли човек – някоя друга тема може да му хареса най-неочаквано.